Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
Били издиша.
— Как изглеждам?
— Като някой, който редовно си прави коремните преси — впечатлена отвърна Кандис. — Затвори устата, затвори очите, дишай чак когато изключа машината. Така, почваме отначало… — Боядиса краката му, като нанасяше спрея с нежен замах, очертавайки контурите и формите с прецизността на истински художник.
След известно време Били привикна към ледения спрей и дори започна да се наслаждава на усещането. Всеки следващ откос събуждаше нова част от тялото му, издърпваше я от скамейката и я вкарваше в играта.
Кандис спря маркуча, вдигна очилата и отстъпи крачка назад.
— Готово. — Изражението й нищо не издаваше.
— Е?
— Хммм.
— Какво? Какво има?
— Шшт. Тихо. В зоната съм. — Тя потупваше замислено брадичката си. — Хайде сега да боядисаме косата ти, после ще сложим лещите и ще те облечем.
Следващият час бе една главозамайваща смесица от миризма на химикали, парчетата на Рияна и Кейти Пери и замисленото ммм-кане на Кандис. Най-сетне бе готова.
Топлата й ръка закри очите му. С препъване тя го отведе до стаята си.
— Готов ли си? — попита го, когато спряха пред голямото огледало в цял ръст.
— Да — излъга той. В мига, в който тя отместеше ръката си, животът на Били никога вече нямаше да е същият. Никога вече нямаше да може да обвинява друг, освен себе си, че не излиза на срещи. Никога нямаше да се преструва, че е изваян с длето бог, прокълнат да живее в самота. Никога нямаше да може да подслушва или да разнася клюките. Щеше да е склонен на грешки. Без извинения. Нормален.
— Едно… две… три… — Кандис отмести ръка. — Невидимият се изпарява!
Били погледна към огледалото и ахна.
И за първи път от години отражението му ахна в отговор.
Единадесета глава
О, майко Гага!
Около стъклената клетка Франки провеси сиви завеси от муселин. Уши пет торбички от парчета плат в ярки като скъпоценни камъни цветове и ги напълни със суров кускус. За да освежи стърготините, към тях прибави малко лилави и оранжеви венчелистчета. Кожухчетата на лабораторните мишки приготви за зимата, като смени летния им многоцветен блясък с трепкащи черни петна. Ремонтът на дома на глитератите привърши.
„А сега какво?“
Домашните бяха написани. Стаята почистена. Дрехите за следващия ден подбрани. Ако не си измислеше някакво развлечение, и то бързо, умът й пак щеше да се понесе към Брет. „Отсъствието му от училище… презрителното съобщение… безсърдечното предателство… сините му очи… СТИГА!“ Поне да имаше с кого да поговори. Но повечето от свободното си време Клео прекарваше в компанията на Джулия и приятелите им нормита, а Мелъди втори пореден ден не идваше на училище; колкото до Били — на обществени места поне бе по-добре да го отбягва. Франки не изпитваше желание да споделя пред другите, че момчето, съкрушило сърцето й, й липсваше. Но тя следеше „Клюкарката“. Знаеше, че сърцеразбивачите липсваха и на други момичета, дори на богатите нормита.
Нещо тропна леко по прозореца. Пак ли валеше? Последва тихо почукване. „Брет?“ Франки приближи бавно, като се надяваше да е той. След това се ощипа по ръката, за да прокуди надеждата. Острата болка беше по-поносима от пронизителния удар на разочарованието.
Нещо — парче дъвка може би? — бе залепено на матирания прозорец. Тя погледна нагоре и примижа. Пръстите й припламнаха. Май пишеше… Гага?
Франки придърпа малката стълба до прозореца, покатери се и го отвори. Мистериозният предмет падна на земята. Като се надвеси от прозореца, тя го огледа отблизо. Това ли беше наистина? Билет за разпродадения концерт на Лейди Гага?
„О, майко Гага!“
Тя протегна ръка, но билетът се отдалечи. Като се завъртя ту насам, ту натам, Франки изскочи от прозореца и опита втори път. Билетът пак се отмести назад. Тя огледа улицата за обяснение.
Листата стояха неподвижни; оранжево-синьото небе бе чисто. Не можеше да е бил вятърът. Тя се наведе, билетът пак се плъзна назад. „Това някаква шега ли е? Или още по-лошо? Ако е капан?“ През деня Клео бе споменала, че треньорът Донъли опитал да подмами Клод. Ами ако бе узнал за маскировката й?
„Аз ли съм следващата в списъка му?“
Като събра последните трохички останала й воля, Франки обърна гръб на билета и затича към къщата.