Сянката на планината

Взряхме се един в друг, делеше ни скокът между хищник и жертва — настървен, неумолим, целеустремен.

Карла. Още щом за първи път я съзрях в оня първи ден преди години в Бомбай, сърцето

ми кацна на китката й като ловен сокол.

Тя ме беше използвала. Обичаше ме, докато аз я обичах. Привлече ме да работя за

Кадербай. Когато кръвта, пролята от любов, от омраза, от мъст, бе измита най-после и

раните заздравяха в брайлови белези, тя се омъжи за красивия усмихнат милионер, който

сега се взираше в очите ми. Карла.

Погледнах към Лиса, прекрасна и грейнала в компанията на своите приятели

художници. Кисел вкус изпълни устата ми, а сърцето ми ускори ход. Не бях говорил с Карла

от две години, но се почувствах като предател към Лиса, която седеше недалече от мен, докато Ранджит ме занимаваше с Карла. Отново погледнах Ранджит. Не бях щастлив.

— Вижда се — каза той. — Ти още я обичаш.

— Плесница ли си просиш, Ранджит? Защото ако е така, още малко и ще я отнесеш.

— Не. Не, разбира се. Сигурен съм, че още я обичаш — каза той и май наистина го

мислеше. — Защото на твое място аз още щях да я обичам, да знаеш, макар и да ме е

зарязала, за да се омъжи за друг. Карла е само една. И всеки мъж може да я обича само

безумно. И двамата го знаем

Най-хубавото на деловия костюм е, че винаги има за какво да се хванеш при нужда, и то

в изобилие. Сграбчих го за костюма, ризата и вратовръзката.

— Спри да ми говориш за Карла! — отсякох. — Спри, да не те спра аз!

Той отвори уста да се разкрещи, струва ми се, но после размисли. Беше влиятелен човек

и надничаше през политическия прозорец към още повече власт. Не можеше да си позволи да

прави сцени.

— Моля те, моля те, не искам да те разстройвам! — изрече умолително. — Искам ти да

помогнеш на Карла. Ако нещо се случи с мен, Ще ми обещаеш ли…

Пуснах го и той бързо се дръпна, седна на стола и пооправи костюма си.

— За какво говориш?

— Миналата седмица имаше покушение над мен — каза той печално.

— Ти сам извършваш покушение над себе си всеки път, щом си отвориш устата, Ранджит.

— Заложиха бомба в колата ми.

— Кажи ми за тая бомба.

— Шофьорът ми слязъл от колата само за броени минути да купи паан. Щом се върнал, за щастие, забелязал жицата да се влачи, и открил бомбата. Извикахме полиция, за да я

обезвредят. Оказа се, че не е истинска бомба, но бяха оставили бележка, че следващата ще

бъде. Успях да го потуля от пресата. Ползвам се с известно влияние, както знаеш.

— Смени си шофьора. Той се засмя немощно.

— Моя шофьор?

— Той е слабото ти звено. Най-вероятно е намерил бомбата, защото сам я е сложил.

Платили са му. Целта е била да те сплашат.

— Аз… Ти се шегуваш, разбира се. Той работи при мен от три години…

— Добре. Дай му доволно обезщетение, но се отърви от него.