Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
Стиснах сабята. Трябваше да изляза. Да стана и да изляза.
Но бях закъснял: горестта, прикривана с години зад флаговете на гнева, се изля в
сълзите. Беше шумно и мърляво.
— Сър? — извика прислужникът от умивалнята, когато се разревах. — Да имате спешна
нужда от тоалетна хартия?
Разсмях се. Бомбай ме спаси, както ме бе спасявал хиляди пъти.
— Добре съм — извиках в отговор. — Благодаря, че попитахте. Излязох от кабината, поставих сабята на окачалката за кърпи и
си наплисках лицето със студена вода. Погледнах се в огледалото. Ужас, но си изглеждал
и по-зле. Дадох на изключително любезния прислужник още един бакшиш и тръгнах обратно
през фоайето към масата на Лиса.
Тя беше сама и се взираше навън в тъмното прошарено със сребърни жилки море.
Отражението й се взираше обратно в нея, възползвайки се от възможността да се полюбува
на своя оригинал. Тя ме видя в стъклото да се приближавам.
Тежък ден. Велоубийците, Съветът на Санджай, Ранджит, Карла и заплахата да замина
за Шри Ланка, най-вероятно съвсем скоро. Тежък ден.
Тя се обърна и ме погали с очи, изпълнени с нежно предчувствие за загубата и ранената
ми любов, все още дебнещи по лицето ми.
Заговорих, ала тя притисна пръст до устните ми да замълча и ме целуна. И всичко
отново бе наред, за кратко. Любовта ни бе странна — тя не беше влюбена в мен, а аз не
можех да съм влюбен в нея. Но често карахме нощта да грейне и разпалвахме слънцето, и
никога не се чувствахме използвани или необичани.
Загледахме се през огромните прозорци към вълните, прииждащи в залива.
Сервитьорите, разнасящи подноси зад нас, се отразяваха в стъклата и сновяха напред-назад, сякаш стъпваха по вълните - надвиснало над морето, черното небе се сливаше с хоризонта.
Когато удари часът и няма на кого да се молиш, и няма кого да виниш освен себе си, разбираш, че сме добили само една шепа повече от онова, с което сме се родили. Тази
уникална шепичка, онова, което добавяме към своята същност, е единствената история, която
друг не би могъл да разкаже.
Кадербай ме бе добавил към колекцията си, както обясняваше в писмото. Но
колекционерът бе мъртъв, а аз все още бях експонат в музея на престъпността, който той бе
създал и завещал на света. Санджай ме използва, за да изпробва новата си свръзка за
контрабанда с оръжие, и това изясняваше всичко: трябваше да се отделя от колекцията му и
да намеря отново своята свобода, колкото се може по-скоро.
До мен Лиса пое ръката ми. Двамата се загледахме навън — две бледи отражения, изрисувани върху безкрайното покаяние на морето.
ВТОРА ЧАСТ
ДЕВЕТА ГЛАВА
ИСТОРИИ, ИЗТЕКЛИ ОТ РАНИТЕ на седем войни и борби за надмощие, кървяха по
попивателната на бюрото ми в работилницата за паспорти.
Ирански професор — специалист по предислямски текстове, избягал от чистките на
Революционната гвардия[20], беше поискал пълна програма: фалшив акт за раждане, фалшива
международна шофьорска книжка, фалшиви банкови документи и фалшив паспорт с история
от пътуванията през последните две години, подкрепена от валидни визови печати.
Те трябваше да са достатъчно качествени, за да минат през паспортната проверка и да
качат клиента на самолет. Когато пристигнеше, закъдето бе тръгнал с фалшивите документи, той смяташе да се отърве от тях и да поиска убежище. Белезите от изтезанията бяха жестоки
и видими, но той поемаше риска с фалшифицирания паспорт, понеже никоя законна власт
нямаше да му издаде истински — освен тази, която искаше отново да го окове във вериги.
Нигериец — активист от Движението за оцеляване на огоните, водил борба срещу
гешефтите на правителството с нефтените компании и алчната експлоатация на огонски
земи, който накрая се бе превърнал в мишена. Оживял след едно покушение, той пристигнал
в Бомбай в трюма на товарен кораб — без документи, но с пари, събрани от поддръжници на
движението.
Подкупил пристанищните ченгетата, които, спазвайки процедурата, го пратиха при нас.
Нуждаеше се от нова самоличност с паспорт, който да промени националността му и да му
осигури безопасност.
Тибетски националист — избягал затворник от китайски трудов лагер, покорявал
заснежени върхове, за да стигне до Индия. Тибетски емигранти в Бомбай му дали пари и го