Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Дали ще издържи тя състезанието?
— Кой се обажда? — прошепна Холи.
— Старият Джордж Форсайт!
Холи хвърли сдържан поглед към човека, за когото толкова бе слушала да се говори. Дошла неотдавна от Южна Африка, непознаваща своите роднини, тя ги гледаше винаги с почти детско любопитство. Този беше много едър и елегантен. Очите му я караха да изпита странно чувство — сякаш я разсъбличаха.
— Поеха! — чу отново тя гласа му.
Двойката наистина слизаше от олтара. Холи погледна най-напред лицето на младия Монт. Устните и ушите му потръпваха, очите, плъзгащи се от обувките към ръката, сложена на ръкава му, загледаха изведнъж втренчено напред, сякаш се бяха озовали пред команда за разстрел. Той остави у Холи впечатлението на духовно опиянен. А Фльор! О! Тук беше съвсем друго! Девойката беше съвършено спокойна. По-хубава от винаги в бялата рокля и воала, спуснат върху тъмнокестенявия бретон; клепачите й трептяха свенливо над тъмните лешникови очи. Външно изглеждаше изцяло тук. Но къде беше мисълта й? Когато минаха покрай нея, Фльор повдигна клепачи и неспокойният блясък в нейните очи се запечата в съзнанието на Холи като спомен за трепкащите крилца на затворено птиче.
Уинифред приемаше на Грийн Стрийт с леко понижено самочувствие. Искането на Соумс да използва дома й бе дошло в тежък психологически момент. Под влиянието на една забележка, изказана от Проспер Профон, тя бе започнала да заменя своите мебели в стил ампир с експресионистична обстановка. У Милард можеха да се намерят много забавни хрумвания с виолетови, зелени и оранжеви капки и заврънкулки. След един месец промяната щеше да бъде завършена. Засега обаче „твърде интересните“ новобранци, които бе довела, не вървяха в крак със старата гвардия. Като че полкът й беше наполовина в униформа каки, наполовина в алени мундири и меки калпаци. Но нейният силен и сговорчив характер се справяше много добре с това положение в салона, олицетворяващо може би по-пълно, отколкото тя можеше да си представи, полуболшевизирания империализъм на роднините й. Този ден беше в края на краищата ден на смешения и колкото повече, толкова по-добре! Очите й обхождаха снизходително гостите. Соумс бе стиснал облегалото на стол с инкрустации; младият Монт стоеше зад „ужасно забавния“ параван, който никога не бе успял да й разясни досега. Деветият баронет се бе отстранил ядосано от червената кръгла масичка, украсена под стъклото с крилца на сини австрийски пеперуди; и не се отделяше от малкия шкаф в стил Людовик XV; Франси Форсайт се бе облегнала на новата плоча на камината, с прекрасна резба от малки пурпурни гротески върху абаносов фон; застанал до стария клавесин, Джордж държеше в ръка светлосиня книжка, сякаш се готвеше да вписва обзалагания; Проспер Профон въртеше топката на отворената черна врата с яркосини табла; двама от Мъскхемови не мърдаха от потъналия в зеленина балкон, сякаш им бе прилошало; слабата, но смела на вид лейди Монт бе доближила до очи лорнета си и гледаше към окачения на тавана кремавооранжев абажур. Всъщност всички изглеждаха, че се държат за нещо. Само Фльор, все още в сватбената рокля, стоеше без опора и раздаваше наляво и надясно погледи и думи.
Стаята беше изпълнена с глухото бръмчене на разговорите. Никой никого не можеше да чуе; но това сякаш нямаше значение, защото никой и не чакаше да му отговорят. Съвременният разговор се струваше на Уинифред съвършено различен от водените в дните на нейната младост, когато беше на мода безкрайно бавният, провлечен говор. Но и сегашният беше „забавен“, а това е всъщност най-важното. И Форсайтови дори разговаряха невероятно бързо — Фльор с Кристофър, Имоджин с Партик, най-малкия син на Никълъс младши. Соумс, разбира се, мълчеше; но Джордж, застанал до клавесина, не преставаше да прави забележки, както и Франси до камината. Уинифред се приближи към деветия баронет. При него човек би могъл сякаш да си поотдъхне; носът му беше тънък и малко надвиснал към устните; посивелите мустаци също; тя се усмихна и провлечено запита:
— Мило празненство, нали?
Отговорът му изхвръкна през усмивката като хапка хляб:
— Спомняте ли си у Фрейзър340 описанието на онова племе, което заравяло невястата до кръста?
Говореше бързо като всички. Имаше живи тъмни очички с бръчки наоколо, като у католически свещеник. На Уинифред се стори изведнъж, че той е в състояние да каже неща, за които би могла да съжалява.
— Сватбите са винаги така забавни — промълви тя и тръгна към Соумс. Той стоеше странно неподвижен, но Уинифред забеляза веднага какво бе наложило това държане. Вдясно от него беше Джордж Форсайт, вляво Анет с Проспер Профон. Не можеше да мръдне, без да види тази двойка или отражението й в подигравателните очи на Джордж Форсайт. И с право се стараеше да не забелязва нищо.
340
Фрейзър, Джеймс (1854–1941) — познавач на първобитните култури.