Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Майка му бе сторила същото. Ядоха малко, но продължително и разговаряха за каталога на бащините му картини. Изложбата беше уредена за октомври; като се изключат някои канцеларски формалности, всичко беше готово.
След вечеря майка му облече палто и излязоха навън; поразходиха се, поговориха, докато най-после застанаха мълчаливо под дъба. Обзет от мисълта: „Ако се издам мъничко, ще се издам напълно“, Джон улови под ръка майка си и каза някак небрежно:
— Да заминем за Италия, мамо.
Айрин стисна ръката му; после отвърна също така небрежно:
— Би било прекрасно; но според мене ти би могъл да видиш и да извършиш много повече, ако не бъда с теб.
— Само че в такъв случай ти ще останеш сама.
— Аз съм била вече сама повече от дванайсет години. Освен това бих искала да бъда тук при откриване изложбата на татко.
Джон притисна по-крепко лакътя й; не бе успяла да го измами.
— Не можеш да останеш сама тук — къщата е прекалено голяма.
— Тук не; но в Лондон мога; а бих могла да отида и в Париж след откриването на изложбата. Трябва да пътуваш най-малко една година, Джон, да видиш света!
— Да, бих желал да поскитам по света. Но не искам да те оставя сама.
— Мили, това е най-малкото, с което мога да ти се отплатя. Щом е за твое добро, ще бъде и за мое. Защо да не заминеш още утре? Имаш паспорт.
— Да; ако ще замина, най-добре е да бъде веднага. Само че… мамо… ако… ако реша да остана някъде… в Америка или другаде, би ли имала нещо против, да дойдеш по-късно и ти?
— Където и когато ме повикаш. Но не ме викай, докато наистина не пожелаеш да ме видиш.
Джон си пое дълбоко въздух.
— Задушавам се в Англия.
Останаха още няколко минути по дъба, загледани към трибуните на Епсъмския хиподрум, едва видим във вечерната дрезгавина. Клоните не пропускаха лунната светлина, която падаше само над тях, над полето, в далечината, по прозорците на обвития в зеленина дом зад тях, който скоро щеше да даден под наем.
Сватбата на Фльор
Съобщенията в октомврийските вестници, описващи сватбата на Фльор Форсайт и Майкъл Монт, едва ли предаваха символичното значение на това събитие. Брачният съюз между правнучката на „Високомерния Досет“ и наследника на един девети баронет беше явен и видим знак за онова смешение между класите, което крепи политическата устойчивост на една държава. Настъпило бе време, когато Форсайтови можеха да се откажат от естествената си ненавист към една „категория“, към която не принадлежаха по рождение, и да я приемат като още по-естествена дан на техния владелчески инстинкт. Освен това те трябваше да се изкачат, за да отворят място за толкова много новобогаташи. В безшумното, но изискано тържество на Хановер Скуеър, а след това сред обстановката на Грийн стрий за непосветените бе невъзможно да отличат Форсайтовите пълчища от отряда Монт — толкова далеко бе останал „Високомерния Досет“. Нима по ръба на панталона, подстригването на мустаците, изговора или лъскавината на цилиндъра си Соумс се отличаваше дори на косъм от самия девети баронет? Не беше ли Фльор така сдържана, жива, блестяща, хубавичка и непокорна, както най-хубавата присъстваща кобилка от рода Мъскхем, Монт или Черел? Форсайтови можеха дори да им съперничат по облекло, външност и държане. Те бяха станали „висша класа“ и сега, когато парите им се свързваха с имение, името им щеше да бъде официално вписано в алманаха на жребците за надбягване. Дали това не ставаше с малко закъснение и дали наградите за собственическия инстинкт — парите и имението — нямаше да се стопят в казана, беше един толкова спорен въпрос, че дори не го поставиха на обсъждане. Най-сетне Тимоти бе казал, че държавните ценни книжа се покачват. Тимоти, последното липсващо звено: Тимоти, in extremis338 на Бейзуотър Роуд — както им бе съобщила Франси. Разправяха също шепнешком, че младият Монт бил почти социалист… много разумно от негова страна, един вид застраховка в днешно време. Не се смущаваха от това. Земевладелската класа вършеше от време на време такива приятни глупости, безопасни прояви само на теория. Както казваше Джордж на сестра си Франси:
338
В края на живота си (лат.).