Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Аз, Тимоти Форсайт, живущ в Лондон, на Бейзуотър Роуд, изявявам, както следва, последната си воля и завещание. Определям племенника си Соумс Форсайт, живущ в Шелтър, Мейпълдърм, и Томас Градман, живущ на Фоли Роуд 159, Хайгейт (наричани по-долу изпълнители на завещанието ми), да бъдат мои пълномощници и изпълнители по завещанието ми. На гореспоменатия Соумс Форсайт оставям сумата хиляди лири, освободена от данък върху наследствата, а на гореспоменатия Томас Градман оставям сумата от пет хиляди лири, освободена от данък върху наследствата.“
Соумс замълча. Старият Градман се бе навел напред, стиснал конвулсивно в дебеличките си ръце своите едри черни колене; в отворената уста лъщяха три златни пломби; очите му примигваха, две сълзи се стичаха полека от тях. Соумс побърза да продължи:
„Цялото си останало имущество, от какъвто и да е вид, поверявам на изпълнителите на завещанието ми с поръчение да го използват и запазят за следните цели: да изплатят от него всичките ми дългове, разходи по погребението и всякакви разноски, свързани със завещанието, а остатъка да съхранят за онзи пряк потомък от мъжки пол на баща ми Джолиън Форсайт от брака му с Ан Пиърс, който — след смъртта на всички преки наследници от мъжки и женски пол на баща ми от споменатия му брак, живи по време на моята смърт — последен ще достигне двайсет и една годишна възраст, като държа безусловно имуществото ми да се запази до последната възможност, допустима по английските закони, в полза на гореспоменатия пряк наследник от мъжки пол.“
Прочете заверката и подписа, замълча и погледна Градман. Старикът изтриваше челото си с голяма носна кърпа, чиито ярък цвят придаде ненадейно празничен оттенък на тази церемония.
— Честна дума, мистър Соумс! — започна той и веднага пролича, че юристът у него бе затъмнил напълно човека. — Помислете само! В момента имаме налице две бебета и няколко съвсем малки деца… Ако едно от тях доживее до осемдесет години (това не е кой знае каква дълбока старост) и прибавим още двайсет и една, стават сто години; а мистър Тимоти оставя най-малко сто и петдесет хиляди лири. При пет на сто сложна лихва капиталът се удвоява за четиринайсет години. След четиринайсет години ще стане триста хиляди, след двайсет и осем — шестстотин хиляди, след четиридесет и две — милион и двайсет хиляди, а след петдесет и шест — два милиона и четиристотин хиляди, след осемдесет — четири милиона и осемстотин хиляди, след осемдесет и четири — девет милиона и шестстотин хиляди… а след сто години ще стигне до двайсет милиона! Само че ние не ще доживеем да ги видим! Това се казва завещание!
Соумс отвърна сухо:
— Много нещо може да се случи до тогава. Например държавата да вземе голям дял от имота; на какво не са способни в наши дни!
— Да, а сметнахме и пет на сто — каза на себе си Градман. — Забравих, че мистър Тимоти е вложил всичко в държавни ценни книжа; при сегашния данък върху дохода няма да се получи повече от две на сто. Да речем, за по-сигурно осем милиона. Не са малко пари все пак!
Соумс стана и му подаде завещанието.
— Вие отивате в Сити. Приберете го и направете необходимото. Дайте съобщение… макар че няма никакви дългове. Кога ще бъде разпродажбата?
— Идущия вторник — отвърна Градман. — Да се изчака докато умрат всички живи наследници и още двайсет и една години… дълъг срок. Но радвам се, че оставя всичко на рода си…
Разпродажбата, устроена не у Джобсън, поради викторианския стил на вещите, беше много по-посетена от погребението; Смитър и готвачката не дойдоха, защото Соумс обеща да им вземе това, което желаеха. Дошли бяха Уинифред, Юфимия, Франси и Юстас с колата си. Миниатюрите, картините от Барбизонската школа и гравюрите на Дж. Р. бяха купени от Соумс; личните вещи без пазарна стойност бяха в една странична стая, откъдето близките можеха да си взема по нещо за спомен. Това бяха единствените ограничения при едно наддаване, което мина при почти трагична незаинтересованост. Нито една мебел, картина или порцелан не привличаха вкуса на съвременниците. Препарираните пойни птици се разкапаха като есенни листа, щом ги извадиха от клетката, където не бях пели от шейсетте години насам. Тежко беше за Соумс да гледа как креслата, където седяха някога лелите му, големият роял, на който почти никога не свиреха, книгите, разглеждани само отвън, грижливо изтриваните от тях порцеланови украшения, завесите, които бяха спускали, килимът пред камината, топлил нозете им, а най-вече леглата, където бяха спали и умирали, минават в ръцете на дребни търговци и домакини от Филъм342. Но какво можеше да стори? Да ги купи и да ги нахвърля в някой склад за вещи? Не; те трябваше да минат по пътя на всяка мебел и плът, докато се разрушат напълно. Но когато стигнаха до кушетката на леля Ан и я обявиха за трийсет шилинга, той извика неочаквано:
342
Югозападен лондонски квартал по левия бряг на Темза.