Сага за Форсайтови

— Казват, че Тимоти си отива — промълви мрачно той.

— Къде ще го погребеш, Соумс?

— В Хайгейт. — Преброи на пръсти. — Ще станат дванайсет души заедно с жените. Как намираш Фльор?

— Поразително красива.

Соумс кимна. Никога не бе виждал дъщеря си по-красива, а все пак не можеше да се отърве от впечатлението, че цялата тази история е нещо неестествено — припомняйки си сломената фигурка, сгушена в ъгъла на дивана. Тя не бе му доверила нищо от оная нощ до днешния ден. Научил бе от шофьора, че бе направила още един опит да проникне в Робин Хил и бе претърпяла поражение — къщата била празна, никой не се обадил. Знаеше, че е получила писмо, но от съдържанието му разбра само едно — че я бе накрало да се скрие и да плаче. Забелязваше как го поглежда понякога, когато предполагаше, че той не я вижда, сякаш все още се питаше какво е направил наистина, за да накара толкова да го мразят. Както и да е! Анет се бе върнала, летните дни минаваха унило, докато един ден Фльор заяви ненадейно, че ще се омъжи за младия Монт. Стана по-мила към баща си, след като му съобщи това. И той отстъпи — каква полза да се противопоставя? Бог му беше свидетел, че никога не бе и помислял да й пречи в нещо! А младежът направо си бе загубил ума по нея. Тя действаше, разбира се, безразсъдно и беше млада, безнадеждно млада. Но ако й се противопостави, не знаеше какво би могла да стори; би й хрумнало може би да си избере професия, да стане лекарка, адвокатка или друга някоя глупост от същия род. Тя нямаше никаква дарба за живопис, поезия или музика — единствените допустими занимания, според него, за неомъжени жени, ако се наложи да работят в днешно време. Изобщо по-безопасно беше да я омъжат, защото той виждаше много добре колко неспокойна и възбудена е вкъщи. Анет се отнасяше също благосклонно към този проект — доколкото той можеше да прозре това през нежеланието си да знае какви са намеренията й, ако изобщо имаше някакви. Тя бе казала: „Да се омъжи за този младеж, щом иска! Той е добро момче… не е такъв ветрогон, какъвто изглежда.“ Соумс не знаеше откъде бе взела тя тия изрази, но мнението й го успокои. Каквото и да беше поведението й, съпругата му имаше ясен поглед за нещата и почти потискащо количество здрав разум. Той бе вложил на името на Фльор петдесет хиляди лири, като бе взел мерки да не могат да бъдат прехвърлени на трето лице — за всеки случай, ако работите не тръгнат добре. А дали щяха да тръгнат добре? Тя не бе забравила другия… това беше ясно за Соумс. Сватбеното пътешествие щяха да прекарат в Испания. Ще бъде още по-самотен след заминаването й. Но по-късно може би тя ще забрави и ще се върне отново към него!