Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Готвачката поплака, докато приготвяха Тимоти. После всички се почерпиха с коледната бутилка херес, която нямаше да потрябва тази година. Като си помислеха само! Джейн бе прекарал тук четиридесет и пет години, Смитър — четиридесет и три! А сега щяха да живеят в една къщичка в Туутинг със спестяванията си и с това, което мис Естер им бе оставила от добро сърце. Да постъпят другаде след такова славно минало — о, не! Радваха се, разбира се, че ще видят още веднъж мистър Соумс, мисис Дарти, мис Франси и мис Юфимия. И смятаха за свой дълг да отидат на погребението, дори ако трябва да си наемат сами файтон. Цели шест години мистър Тимоти беше техен младенец, който все повече и повече се подмладяваше, докато накрая се подмлади дотолкова, че не му останаха вече дни.
Установените часове за бдение те прекараха в лъскане и обиране на праха; уловиха и последната останала мишка. Убиха и последната хлебарка, за да оставят дома чист и в същото време разискваха какво да купят при разпродажбата. Ръкоделната кутия на мис Ан; албумът с водорасли на мис Джули (тоест на мисис Джулия), параванът пред камината, извезан от мис Естер; и косите на мисър Тимоти — златисти къдрици, залепени на картон в черна рамка. Да! Непременно трябва да вземат тия неща… само че цените се повишаваха напоследък!
Задачата да разпрати покани за погребението се падна на Соумс. Съставил ги бе Градман — само до най-близки роднините, с предупреждение да не носят цветя. Поръчаха шест карети. Завещанието щеше да бъде прочетено, след като се върнат вкъщи.
Той дойде в единайсет часа да види дали всичко е готово. След четвърт час пристигна и старият Градман с черни ръкавици и креп на шапката. Влязоха със Соумс да чакат в салона. В единайсет и половина екипажите спряха в дълга редица пред входа. Но никой не се яви. Градман каза:
— Учудвам се, мистър Соумс. Занесох ги лично на пощата.
— Не зная — отвърна Соумс. — Всъщност той бе загубил връзка с рода.
Неведнъж в миналото Соумс бе забелязвал, че роднинските чувства в техния род се проявяваха повече към мъртвите, отколкото към живите. Но начинът, по който се бяха стекли на сватбата на Фльор, а не идваха на погребението на Тимоти, доказваше като че ли някаква дълбока промяна. Можеше да има, разбира се, и друга причина; защото той съзнаваше, че — ако не знаеше завещанието на Тимоти — сам би стоял от деликатност настрана. Тимоти оставяше много пари, без никакъв пряк наследник. А никой, може би, не искаше да бъде заподозрян, че се надява да получи нещо.
В дванайсет часа шествието потегли; Тимоти пръв в стъклена погребална колесница, след него Соумс, сам в каретата; после Градман, също сам; подир тях Смитър и готвачката в една кола. Екипажите тръгнаха ходом, но скоро подкараха тръст под ясното небе. Пред входа на гробището Хайгейт се спряха за опелото в параклиса. Соумс би предпочел да остане на слънце отвън. Не вярваше нито дума от обреда; но той беше все пак един вид застраховка, която не беше безопасно да се пренебрегва, ако съществува нещо отвъд.
Тръгнаха по двама — той с Градман, готвачката със Смитър — към семейната гробница. Не беше много достойно това изпращане на последния стар Форсайт.
На връщане към Бейзуотър Роуд Соумс взе Градман в каретата си със странна топлота в сърцето. Приготвил бе изненада за този старик, служил петдесет и четири години на Форсайтови — една награда, изцяло негово дело. Колко добре помнеше как бе предложил на Тимоти, един ден след погребението на леля Естер: „А сега, чичо Тимоти, една дума и за Градман. Толкова се е трудил за семейство. Какво ще кажеш — да му отделим ли пет хиляди?“ И с каква изненада — като знаеше колко мъчно Тимоти завещава нещо, — с каква изненада го видя да кимва утвърдително. Старикът щеше да се зарадва сега като дете; защото Соумс знаеше, че мисис Градман има болно сърце, а синът им бе загубил единият си крак във войната. И беше безкрайно доволен, задето бе оставил на Градман пет хиляди лири от парите на Тимоти. Настаниха се в малката гостна, (чиито стени — като видение от рая — бяха небесносини със злато, с невероятно лъснати рамки на картините и никаква прашинка по мебелите), за да прочетат този истински малък шедьовър — завещанието на Тимоти. Седнал с гръб към светлината в креслото на леля Естер, Соумс погледна Градман, който беше с лице към светлината на кушетката на леля Ан, сложи крак върху крак и започна да чете: