Прагът на вечността [bg]

Изтичането на информация в пресата тровеше президентството на Никсън от по-рано. Ню Йорк Таймс беше разкрил Никсъновите свръхсекретни бомбардировки на съседната на Виетнам Камбоджа, позовавайки се на анонимни източници в Белия дом. Титулярният репортер Сиймур Хърш показа, че американски войници са убили стотици невинни във виетнамското село Ми Лай — зверство, което Пентагонът отчаяно се мъчеше да прикрие. Сега, през януари 1972, популярността на Никсън беше по-ниска от всякога.

Дик Никсън го приемаше лично. Той приемаше лично всичко. Тази сутрин изглеждаше наранен, предаден, оскърбен. Вярваше, че светът е пълен с хора, които му имат зъб, а разкритията потвърждаваха неговата параноя.

Кам също се гневеше. Когато прие работата в Белия дом, той се надяваше да е част от една група, която ще промени Америка. Но всичко, което администрацията на Никсън опитваше да направи, биваше подкопавано от либералите в медиите и техните „източници“ — предатели от правителството. Беше мъчително и вбесяващо.

— Този Джаспър Мъри — рече Никсън.

Кам помнеше Джаспър. Той живееше в дома на Уилямсови в Лондон преди десет години, когато семейство Дюър беше там. Ето това беше гнездо на криптокомунисти.

— Евреин ли е? — попита Никсън.

Кам започна да губи търпение, но остана със строго и безизразно лице. Никсън имаше някои налудничави идеи и една от тях беше, че евреите са родени шпиони.

— Не мисля така — отговори Ерлихман.

— Запознах се с Мъри преди години в Лондон — каза Кам. — Майка му е половин еврейка. Баща му е офицер в британската армия.

— Мъри е британец?

— Да, но не можем да го използваме срещу него, понеже е служил в американската армия във Виетнам. Участвал е в бойни действия и медалите му го доказват.

— Добре де, намерете начин да прекратите това изтичане. Не искам да чувам защо не може да се направи. Не искам извинения. Искам резултати. Искам това да се свърши, независимо от цената.

Ето такива борбени приказки обичаше да чува Кам. Зарадва се.

— Благодаря, господин президент — рече Ерлихман и двамата излязоха.

— Е, беше достатъчно ясен! — енергично каза Кам, щом се озоваха вън от Овалния кабинет.

— Трябва да наблюдаваме Мъри — решително подхвана Ерлихман.

— Ще се заема.

Ерлихман се отправи към кабинета си. Кам излезе от Белия дом и тръгна по Пенсилвания авеню към Министерството на правосъдието.

„Наблюдение“ означаваше много неща. Не беше незаконно да сложиш в някое помещение „бръмбар“, сиреч да скриеш записващо устройство. Но влизането в помещението, за да се постави бръмбарът, винаги беше престъпление — влизане с взлом. А записването на телефонните разговори беше незаконно — с някои изключения. Администрацията на Никсън вярваше, че записването на разговори е законно, ако е одобрено от главния прокурор. През последните две години Белият дом беше направил общо седемнадесет такива, до едно одобрени от главния прокурор в името на националната сигурност и с инсталирани от ФБР устройства. Кам беше на път да получи разрешение за осемнадесетото.