Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Накрая ще защитавам корпорации, които нарушават законодателството за гражданските права.
— Приеми го като опит. Ще разбереш от първа ръка как действат законите за равенството. Това ще е ценно, ако някога се върнеш в политиката. А междувременно ще правиш добри пари.
Джордж се чудеше дали въобще ще се върне в политиката.
Вдигна поглед и видя, че баща му се задава към тях.
— Току-що обядвах. Може ли да се присъединя към вас за кафето? — попита Грег.
Джордж се питаше дали тази привидно случайна среща не е била планирана от Мария. Напомни си още, че старият Реншоу, старши партньор във фирмата, е приятел на Грег от детинство.
Мария му обясни:
— Тъкмо обсъждахме завръщането на Джордж на работа. Фосет Реншоу се нуждаят от него.
— Реншоу ми спомена. Ще бъдеш безценен за тях. Контактите ти са несравними.
— Изглежда, Никсън ще победи — скептично рече Джордж. — Повечето от моите контакти са с демократите.
— Пак са полезни. Пък и не очаквам Никсън да се задържи дълго. Ще се разбие и ще изгори.
Джордж се учуди. Грег беше либерален републиканец, който би предпочел някой като Нелсън Рокфелер за кандидат-президент. Но и така беше изненадващо нелоялен към партията си.
— Мислиш, че движението за мир ще съсипе Никсън? — попита Джордж.
— В мечтите ти, може би. По-вероятно е тъкмо обратното. Никсън не е Линдън Джонсън. Никсън разбира външната политика — навярно по-добре от повечето хора във Вашингтон. Не се лъжи от дебелашките приказки за комунягите. Това е само заради нашите поддръжници в караваните — Грег беше сноб. — Никсън ще ни измъкне от Виетнам и ще каже, че загубихме войната, понеже мирното движение попречи на военните.
— Какво тогава ще го събори?
— Дик Никсън лъже — отговори Грег. — Лъже почти всеки път, когато си отвори проклетата уста. Когато през петдесет и втора година на власт дойде републиканска администрация, Никсън твърдеше, че сме разкрили хиляди подривни елементи в правителството.
— А колко разкрихте?
— Николко. Нито един. Знам това. Бях млад конгресмен. После каза на пресата, че сме намерили план за превръщането на Америка в социалистическа страна сред документите на предишната демократическа администрация. Репортерите пожелаха да го видят.
— Той е нямал такъв.
— Правилно. Каза също, че разполага с таен комунистически меморандум за план на комунистите да работят чрез Демократическата партия. И това никой не го видя. Подозирам, че майката на Дик никога не му е казвала, че да се лъже, е грях.
— В политиката има много нечестност — рече Джордж.
— Както и във всички други поприща. Но малко хора лъжат толкова много и толкова безсрамно, колкото Никсън. Той е лъжец и мошеник. Досега му се разминаваше. Случва се. Но нещата са различни, когато човек е президент. Репортерите знаят, че бяха лъгани за Виетнам и все повече гледат под лупа всичко, казано от правителството. Дик ще бъде хванат и после ще падне. И знаеш ли друго? Така и няма да разбере защо. Ще каже, че поначало пресата му е имала зъб.
— Определено се надявам да си прав.
— Приеми работата, Джордж — примоли се Грег. — Има толкова много за вършене.
Джордж кимна.
— Може би ще приема.
Клаус Крон беше червенокос. Косата на главата му беше червеникавокестенява, но по тялото космите му бяха рижи. Ребека особено харесваше триъгълника, който вървеше от слабините нагоре към пъпа му. Това гледаше, когато правеше орален секс, който й харесваше почти колкото на него.
Сега лежеше с глава върху корема му и лениво рошеше косъмчетата с нокти. Беше понеделник вечер и двамата бяха в апартамента на Клаус. Ребека нямаше срещи в понеделниците, но се преструваше, че има, а съпругът й се преструваше, че вярва.
Физически нещата се нареждаха лесно. Чувствата й обаче бяха по-трудни за оправяне. Толкова беше тежко да държи двамата мъже в различни части на ума си, че неведнъж искаше да се откаже. Чувстваше се окаяно виновна, че не е вярна на Бернд. Но наградата й беше страстен и задоволяващ секс с очарователен мъж, който я обожаваше. И Бернд й беше разрешил. Ребека си го напомняше отново и отново.
Тази година всички го правеха. Всичко, от което човек се нуждаеше беше любов. Ребека не беше хипи — тя беше учителка и уважаван политик в града — но и тя се влияеше от атмосферата на промискуитет, все едно, без да ще вдишваше малко от марихуаната във въздуха. Защо не, питаше се тя, какво лошо?