Прагът на вечността [bg]

— Какво ще изисква това?

— Поетапно включване на повече черни служители на всички нива.

— Обещай им всичко! — каза Дени.

— Те не са съвсем глупави и плащанията ще бъдат обвързани със съгласие.

— Какво ще поискат според теб?

— Министерството на правосъдието всъщност не го е грижа, стига да може да каже, че са довели до промяна. Но ще се съветват с организациите на черните във вашия град — Джордж хвърли поглед на досието на бюрото. — Този случай беше представен пред Министерството на правосъдието от Християните за равни права в Роут.

— Шибани комунисти — отвърна Дени.

— Министерството вероятно ще се съгласи на всеки компромис, който има одобрението на тази група. Така и те, и вие се махате от главата на Министерството.

Дени пламна.

— По-добре не ми казвай, че трябва да преговарям с проклетите Християни от Роут.

— Това е умният път, по който да поемете, ако искате проблемът ви да се реши бързо.

Дени настръхна.

— Но не се налага лично да се срещате с тях — продължи Джордж. — Всъщност бих Ви препоръчал въобще да не говорите с тях.

— А кой тогава ще преговаря?

— Аз — отговори Джордж. — Ще излетя утре.

Кметът се ухили.

— А понеже, разбираш ли, си такъв цвят, ще можеш да ги придумаш да отстъпят.

Джордж искаше да удуши тъпата гад.

— Не искам да ме разбирате неправилно, господин кмете, Дени искам да кажа. Ще трябва да направите някои истински промени. Моята работа е да се погрижа те да бъдат възможно най-безболезнени. Но Вие сте опитен политик и знаете колко са важни връзките с обществеността.

— Вярно.

— Ако тръгне приказка, че Християните в Роут отстъпват, това може да саботира цялата сделка. По-добре вие да подемете линията, че щедро сте направили някои малки отстъпки, до голяма степен противно на волята си, за да построите летището за доброто на вашия град.

— Схванах — рече Дени и намигна.

Без да съзнава, Дени се беше съгласил да прекрати една десетилетна практика и да наеме повече чернокожи на летището. Малка победа, но Джордж й се наслаждаваше. Дени обаче нямаше да е щастлив, ако не може да каже на себе си и на всички останали, че се е изхитрил. Навярно беше най-добре заблудата да продължи.

Джордж смигна в отговор.

Докато делегацията от Мисисипи излизаше от кабинета, секретарката изгледа Джордж някак особено и му подаде ивица хартия.

Беше напечатано телефонно съобщение: „Утре в шест ще има молитвена среща в Презвитерианската цъква в «Барни Съркъл»“.

Погледът на секретарката говореше, че това е странен начин един влиятелен вашингтонски адвокат да прекарва часа за коктейли.

Джордж знаеше, че съобщението е от Мария.