Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Споменът му за Джаспър Мъри като младеж беше смътен, но живо помнеше красивата Иви Уилямс, която жестоко го отблъсна, когато той беше на петнадесет. Когато й каза, че е влюбен в нея, тя му отвърна да не става смешен, а когато настоя за обяснение, Иви каза: „Влюбена съм в Джаспър, глупчо“.
Каза си, че това са дребни юношески драми. Сега Иви беше филмова звезда и подкрепяше всяка комунистическа идея — от гражданските права до сексуалното обучение. При един прочут случай в телевизионното предаване на брат й тя целуна Пърси Марканд и скандализира публиката, която не беше навикнала да вижда белите дори да докосват чернокожи. И със сигурност вече не беше влюбена в Джаспър. Имала беше дълга връзка с поп звездата Ханк Ремингтън, но вече не бяха заедно.
Но споменът от високомерното й отблъскване смъдеше като от изгорено. И жените продължаваха да го отхвърлят. Дори Стефани Мейпъл, която съвсем не бе красавица, му отказа в нощта на победата на Никсън. По-късно, когато и двамата дойдоха на работа във Вашингтон, Стефани най-сетне се съгласи да преспи с Кам, но сложи край на романа още след първата нощ, което някак си беше още по-лошо.
Кам знаеше, че е висок и тромав, но такъв беше и баща му, който явно никога не бе имал трудности да привлича жените. Кам поговори издалеко за това с майка си.
— Как така се влюби в татко? Той не е хубавец или нещо такова.
— О, та той беше толкова мил — отвърна тя.
Кам нямаше представа за какво говори.
Пристигна в Министерството на правосъдието и влезе в Голямата зала с високите тавани и алуминиевите лампи в стил ар деко. Не очакваше проблеми с разрешението: главният прокурор Джон Мичъл беше човек на Никсън и беше менажер на кампанията му през 1968.
Вратата на асансьора се отвори. Кам влезе и натисна бутона за петия етаж.
* * *
За десет години във вашингтонската бюрокрация Мария се бе научила на наблюдателност. Кабинетът й беше в коридора, който водеше до помещенията на главния прокурор, и тя държеше вратата отворена, за да вижда кой влиза и излиза. В деня след предаването Днес, базирано на нейните разкрития, беше особено нащрек. Знаеше, че от Белия дом ще последва експлозивна реакция, и очакваше да види каква форма ще приеме тя.
Щом видя един от сътрудниците на Джон Ерлихман да минава по коридора, тя скочи от стола.
— Главният прокурор е на среща и не може да бъде обезпокояван — каза тя, щом настигна човека. Беше го виждала и преди. Беше нескопосно тънко и високо бяло момче, а раменете му изглеждаха като телена окачалка под костюма. Този тип мъже й беше познат: умен и наивен едновременно. Надяна най-приятелската си усмивка. — Може би аз мога да направя нещо за Вас?
— Не е нещо, което да се обсъжда със секретарка — раздразнително отвърна онзи.
Антенките на Мария трепнаха. Усети опасност. Но се престори, че няма търпение да помогне.
— Значи е добре, че аз не съм секретарка. Прокурор съм. Името ми е Мария Самърс.
Явно му беше трудно да възприеме идеята за черна жена юрист и я попита скептично:
— Къде сте учили?
Навярно очакваше Мария да назове някой забутан негърски колеж, затова тя с удоволствие му отвърна небрежно:
— В Чикагския университет — ала не устоя на изкушението да попита: — А Вие?
— Не съм юрист — призна той. — Завърших руски в Бъркли. Кам Дюър.
— Чувала съм за Вас. Работите за Джон Ерлихман. Защо не поговорим в кабинета ми?
— Ще почакам главния прокурор.
— За онова предаване по телевизията снощи ли става въпрос?
Кам се озърна крадешком. Никой не ги слушаше.
— Трябва да направим нещо — натърти Мария. — Работата на правителството не може да върви с тези непрестанни изтичания на информация — продължи тя с престорено възмущение. — Невъзможно е!