Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 370 371 372 373 374 375 376 377 378 ... 492
Перейти на страницу:

— Но какво ще направим?

— Трябва да подслушваме разговорите на Джаспър Мъри.

Мария преглътна. Слава Богу, че узнах за това, помисли тя, но каза:

— Прекрасно. Най-сетне някакво твърдо действие.

— Журналист, който признава, че получава поверителна информация от правителството, явно е заплаха за националната сигурност.

— Напълно. А Вие не се тревожете за документацията. Днес ще оставя пред Мичъл формуляра за разрешението. Знам, че ще се радва да го подпише.

— Благодаря.

Хвана го, че гледа гърдите й. Първо я възприе като секретарка, после като негърка, а сега като чифт гърди. Младите мъже са толкова предсказуеми.

— Ще бъде онова, което наричат „черна торба“ — каза тя. Изразът означаваше незаконно проникване. — Джо Хюго отговаря за това във ФБР.

— Сега ще ида при него — главната квартира на Бюрото беше в същата сграда. — Благодаря за помощта, Мария.

— За нищо, господин Дюър.

Погледа го как си отива, после затвори вратата на кабинета си, вдигна телефона и набра номера на Фосет Реншоу.

— Искам да оставя съобщение за Джордж Джейкс.

* * *

Джо Хюго беше блед човек с изпъкнали сини очи. Беше на тридесет и няколко години. Като всички агенти на ФБР, и той се обличаше изключително консервативно: семпъл сив костюм, бяла риза, безлична вратовръзка и черни обуща с бомбета. Самият Кам имаше обикновен вкус, но незабележимият му кафяв костюм на фино райе с широки ревери и разкроени панталони изведнъж му се видя дързък.

Кам каза на Хюго, че работи за Ерлихман и направо съобщи:

— Трябва ми подслушване на разговорите на Джаспър Мъри, телевизионния журналист.

— Да подслушваме офиса на Днес? Ако това излезе на бял свят…

— Не кабинета, дома му. Онези осведомители, за които говорим, най-вероятно се измъкват късно вечер и му звънят у дома от уличен телефон.

— Всякак е проблем. ФБР вече не прави черни торби.

— Какво? Защо?

— Господин Хувър вярва, че има опасност Бюрото да опере пешкира вместо други хора от правителството.

Кам не можеше да оспори това. Хванеха ли ФБР да прониква с взлом в дома на журналист, президентът, естествено, щеше да отрече, че знае. Така ставаха нещата. Дж. Едгар Хувър нарушаваше закона от години, ала сега по някаква причина го бяха хванали дяволите. С Хувър човек не можеше да излезе на глава. Той беше на седемдесет и седем и не беше по-разумен отпреди.

Кам повиши глас.

— Президентът поиска това подслушване и главният прокурор с радост ще подпише. Вие ще откажете ли?

— Спокойно — отвърна Хюго. — Винаги има начин да дадем на президента каквото иска.

— Тоест ще го направите?

— Тоест има начин — Хюго написа нещо в бележник и откъсна листа. — Обадете се на този човек. Навремето вършеше такава работа официално. Сега е пенсионер, ще рече, че продължава да прави същото, но неофициално.

На Кам не му беше приятна идеята да върши работа неофициално. Чудеше се какво ли значи това. Но усещаше, че сега не е моментът да се заяжда.

Взе листа. Там беше написано името Тим Тедър и телефонен номер.

— Ще му се обадя днес — каза Кам.

— От уличен телефон — уточни Хюго.

* * *

Кметът на Роут, Мисисипи, седеше в кабинета на Джордж Джейкс във Фосет Реншоу. Името му беше Робърт Дени, но той заръча:

— Викай ми Дени. Всички познават Дени. Даже малката ми женичка ме нарича Дени.

Беше от типа хора, с които Джордж се бореше вече десет години — грозен, дебел, сквернословен тъп бял расист.

Неговият град строеше летище с помощ от правителството. Но федералното финансиране трябваше да се получава от работодатели, които дават равни права. А в Министерството на правосъдието Мария беше научила, че на летището черни ще бъдат само носачите.

Обичайно Джордж получаваше такъв тип задачи.

Дени беше крайно снизходителен.

— Ние в Юга вършим нещата малко по-инак, Джордж — обясни той.

„Аз ли не знам, по дяволите“, рече си Джордж; „вие, разбойници, ми счупихте ръката преди единадесет години и продължава да ме боли адски в студено време“.

— Хората в Роут няма да имат вяра на летище, дето се управлява от цветнокожи — продължи Дени. — Ще ги е страх, че нещата не се правят както трябва, разбираш ли, от гледна точка на безопасността. Сигурен съм, че ме разбираш.

1 ... 370 371 372 373 374 375 376 377 378 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)