Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Нейното безпокойство растеше непрекъснато.
Най-сетне чу стъпки във вестибюла. Вратата се отвори и на прага се появиха слугата и Иларио Турно.
Последният се поклони дълбоко пред дожесата.
— В течение ли сте на събитията, станали тази нощ? — го попита тя, след като отпрати слугата.
— Чух да говорят ужасни неща, уважаема дожесо! — отговори Иларио Турно.
Тогава тя заговори с по-енергичен тон.
— Виждам само едно средство, едно единствено — каза тя, — за да предпазя Венеция от нови кръвопролития и да накажа тия убийци: то е да върна дожа към живот! Ето защо пратих да ви повикат бързо. Вашият талант е несъмнен. Смятам, че ще успеете и този път.
Иларио Турно се приближи на свой ред до болния и го разгледа внимателно, като че ли не знаеше неговото състояние.
— Всичко ще бъде напразно — каза той след моментно мълчание. — Ние не ще можем да го отървем от това ужасно състояние. Всички наши средства не ще помогнат! Даже и да излезе от своята стая, а още по-малко да изпълни своята власт!
Но дожесата не искаше да го слуша.
— Той трябва да се събуди, трябва да изпълни за последен път своите функции на дож — каза тя със страшен глас. — Трябва да се събуди поне за един ден!
Иларио повдигна рамене…
— Не се осмелявам да се надявам — каза той.
— Опитайте се! — каза дожесата. — Ще ви възнаградя царски! Ако успеете да събудите дожа, ще подучите хиляда зекини. Ако му се възвърнат силите и бъде в състояние да се яви пред народа и синорията, ще ви дам десет хиляди екю…
Тия грамадни суми, които дожесата му предлагаше, възбудиха алчността му.
Великият инквизитор беше мъртъв. Защо да отблъсне предложението на дожесата? Нищо не го задължаваше вече.
И той прие.
Поиска да остане сам при болния.
— След един час — каза той на дожесата — ще дам решителен отговор, ще мога да кажа на Нейно Величество точната истина…
— Знайте, че ви очаквам с нетърпение — отговори тя, отдалечавайки се. Опитайте всички методи, които знаете… Ще бдя никой да не ви безпокои.
После напусна спалнята на съпруга си, като поръча на слугите да не оставят никого да влезе вътре.
Щом се завърна в своя будоар, почетните й дами започнаха да разказват последните събития…
Народът се бе събрал на площада Сан Марко и Пиацета, надавайки викове, понеже никой ме знаеше точно какво се е случило през нощта.
Заплашителното държание на войниците и дързостта на тълпата бяха станали причина за няколко инцидента.
Антонио Мемо, в съгласие със сенаторите, бе решил да опразни площада с военна сила.
Народът бе прогонен към стъпалата на Пиацета и към Каля Марчерия.
Но вълнението съвсем не стихна: революцията се приближаваше.
Внушителна група се бе събрала на моста Риалто и се бе барикадирала като върху една непревзимаема височина.
Навсякъде, както по улиците, така и върху каналите, се събираха хора. Навсякъде се разнасяха проклятия и обидни изрази по адрес на инквизиторите. Даже мнозина хвърляха камъни срещу войниците, които идваха да ги разпръснат.
През това време синорията се бе събрала на извънредно заседание. Едно безпокойство владееше между събралите се; смъртта на инквизиторите и една част от висшите сановници бе породило едновременно страх и съперничество между преживелите.
В тия дни на криза и смущение бе нужна силна власт, твърде силна, за да се наложи над амбициите на благородниците.
Присъствието на дожа бе крайно необходимо, но какво можеше да направи един луд с развълнувания народ?
Антонио Мемо чувстваше със страх, че положението е мъчително и деликатно.
Катерина от своя страна, нетърпелива, твърде амбициозна, се молеше, щото Иларио Турно да успее в своята мистериозна работа.
Едва бе изминал един час, когато тя го видя да влиза внезапно в нейния будоар. Той бе зарадван. Какво означаваше тази промяна в настроението му?
— Уважаема дожесо, вашето желание е изпълнено — каза той, покланяйки се пред Катерина. — Успях да изтръгна дожа от безсъзнанието му!
— Добре — отвърна дожесата. — Сега трябва да се възвърне на дожа пълното съзнание, поне за малко време.
При тия думи тя отиде до своята маса и отвори едно чекмедже, където се намираха много кесии, пълни с екю.
Взе много от тях и ги подаде на отровителя на инквизицията.
— Приемете наградата за вашата първа победа — каза тя — и побързайте да ми съобщите скоро втората! Разкажете ми как успяхте да възвърнете моя съпруг към живота!
Иларио Турно обясни на своята августейша събеседница, че в началото бил отчаян и не очаквал успех, тъй като повечето от изпитаните средства били неефикасни…