Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Моля ви да държите с мен малко по-друг език! — отвърна най-сетне Фалие.
— Кажете ми защо сте дошли? Аз съм майордомът на великия капитан! — подзе човекът с по-мек тон.
— Търся господаря ви. Отведете ме при него!
— Моят господар ли?… Но той не е палата в този момент — отговори той с несигурен глас.
В този момент, Оргосо се приближи на свой ред до голямата врата.
— Приятелю, вие лъжете! — викна строго Фалие. — Ако не искате да ни отведете при великия капитан, ние ще го потърсим сами и вие ще ни придружите, въпреки желанието си! Извикайте ми първо другите слуги! Повикайте всички тук и ги накарайте да затворят всички изходи. После ще ми връчите ключовете…
— Какво означава това своеволие? Какво…
— Означава, че никой няма право да излиза от палата! Побързайте!
После, за да придаде по-голяма тежест на думите си, той поднесе ръка към сабята си.
Майордомът разбра, че всичко е загубено. Наистина той имаше под заповедите си десетина смелчаци; те бяха достатъчни, за да отблъсне двете домина.
Но се въздържа. Кой знае? Може би стафиерите бяха скрили хората си зад палата или в някой страничен коридор?
Нещастникът разбра мистериозните думи на своя господар: Зиани, изпаднал в немилост, предчувствуваше арестуването си.
Той изпълни без съпротива заповедта, която му бе дадена. Повика другите слуги и им каза да затворят изходите, както Фалие му бе заповядал.
— Сега дайте ми ключовете — каза последният студено, когато свършиха работата си. — Последвайте ни! Трябва да намерим великия капитан.
Майордомът напразно мислеше да се отърве от това мъчително положение. Впрочем двете домина не му оставиха време да помисли. Той трябваше да се изкачи с тях по стълбите, постлани със скъпи килими, и да ги отведе в апартаментите на господаря си.
От своя страна слугите не посмяха да застанат нито към господаря си, нито към домината; само разменяха помежду си въпросителни погледи.
Фалие и Оргосо се изкачиха на първия етаж, тръгнаха по един коридор, чиито стени бяха украсени с картини и фрески, после отвориха една врата.
Апартаментът, в който влязоха, беше празен. Прегледаха портежото: не намериха никого.
Отидоха в другото крило на сградата, преминаха още много стаи и салони. Най-сетне откриха, скрити в един таен будоар двете почетни дами на Катерина.
— Дожесата не е далече, защото тук са нейните камериерки — каза Фалие.
После се обърна към двете нещастници, потънали в сълзи.
— Вие няма защо да се страхувате — каза той. — Бъдете сигурни, че не ще ви бъде сторено никакво зло!
При тия думи той напусна будоара с Оргосо, за да отидат на горния етаж, в ниските и продълговати стаи, разположени под покривите.
Великият капитан, който се показваше по-рано толкова смел, сега се бе оттеглил в най-отдалеченото място на палата си. Беше ли се уплашил?
Фалие и Оргосо разгледаха грижливо апартамента на втория етаж и достигнаха до една заключена врата.
Почукаха.
Никой не отговори.
— Отворете или ще насилим вратата! — извика Фалие.
Груб гневен глас отговори. Това бе гласът на великият капитан.
— Кой се осмелява да проникне у дома и да ме заплашва по такъв начин? Кой сте вие? Крадци ли сте?
— Силвио Зиани, отворете! — извика Фалие. — Вие сте наш пленник! Всяка съпротива е излишна, понеже вашият палат е обкръжен от всички страни.
— Най-добре ще се смее този, който се смее последен, негодници! — извика великият капитан.
— Идете, намерете една брадва! — извика Оргосо на майордома.
След няколко секунди последният се завърна с исканата брадва. Трепереше…
Фалие я взе от ръцете му и нанесе един страшен удар върху вратата. Тя изпращя.
— Нещастие! — извика Зиани. — Негодниците насилват вратите.
Вместо отговор Фалие нанесе още един удар с брадвата. Вратата се счупи и дървените останки полетяха с грохот по паркета.
Фалие и Оргосо се намериха пред един малък салон с нисък таван, но деликатно мебелиран и декориран.
Дожесата, ужасно побледняла, стоеше права пред прозореца. Великият капитан, побеснял от гняв, се бе приближил до вратата със сабя в ръка.
— Последвайте ни! — му каза Фалие, прониквайки в стаята с Оргосо.
— Кои сте вие? Кой ви изпрати при мен?
— Скоро ще бъдете осведомен! Имаме заповед да ви отведем в палата на дожовете!
— В палата ли? В какво престъпление се осмелявате да ме обвинявате?
— В съучастие в убийството на Марино Гримани, бившия дож!
Великият капитан остана като пронизан от това убийствено обвинение.
— Как!… И вие желаете да ме отведете за това в палата? Не, аз не съм виновен! Инквизиторите са единствените инициатори на това престъпление.