Кралицата на Юга

Тереса имаше една снимка в чантата си. Носеше я в портмонето си от много отдавна, откакто Чино Пара снима нея и Гуеро Давила на някакъв рожден ден. На снимката бяха двамата, той беше с якето си и я беше прегърнал през раменете. Беше излязъл много хубав, смееше се срещу обектива със самоуверения си вид на гринго, висок и слаб, пъхнал палеца на другата си ръка в токата на колана. Веселяшкият му вид контрастираше с този на Тереса, с едва загатнатата й полуневинна, полусмутена усмивка. Тогава едва ли бе на повече от двадесет години. Като младо момиче изглеждаше ранима, широко отворила очи пред светкавицата на апарата, с малко насилена гримаса на устата, която не успяваше да се зарази от веселието на прегръщащия я мъж. Навярно, както става при повечето снимки, изразът на лицето не говореше нищо: просто някакъв миг, случайност, запечатана на лента. Но как да не се впусне сега, след урока на живота, да тълкува снимката. Често образите и ситуациите на снимките не са завършени. Докато не дойдат следващите събития, те сякаш остават във въздуха, временни, за да бъдат потвърдени или отречени по-късно. Правим си снимки не за спомен, а за да ги допълним после с остатъка от живота си. Затова има сполучливи и несполучливи снимки. Образи, които времето поставя на мястото им, придава им същинския смисъл, а други отрича и те сами угасват, сякаш цветовете им избледняват с годините. Снимката, която тя пазеше в портмонето си, беше от тези, които придобиват смисъл по-късно, въпреки че никой не знае кога точно става това. Неотдавнашното минало на Тереса придаваше на старата мигновеност неумолимо бъдеще, в крайна сметка вече изживяно. Сега беше лесно, от тази страна на брега на сенките, да разгадава или тълкува. Всичко в поведението на Гуеро, в израза на Тереса, в смутената й усмивка пред фотоапарата, изглеждаше от ясно по-ясно. Тя се усмихваше, за да се хареса на своя мъж, толкова, колкото бе необходимо — ела тук, хубавице, погледни към обектива и мисли колко ме обичаш, мила моя, — докато в очите й се криеше предзнаменованието за нещо тъмно. Предчувствието.