Кралицата на Юга

Беше различен, установи Тереса. Не с толкова въображение и не толкова забавен като Гуеро. Нямаше, за разлика от преди — младият военен и полицаят не влизаха в сметката, — нито шеги, нито смях, нито дързости, нито безсрамни думи, изречени като встъпление или притурка. В действителност този първи път почти нямаше думи. Мъжът мълчеше почти през цялото време, докато се движеше много съсредоточено и много бавно. Очите му, които дори тогава оставаха невъзмутими, не я изпускаха нито за момент. Не отклоняваха погледа си, нито се притваряха. Когато сноп светлина се промъкваше през процепите на щорите, от която капките пот по кожата на Тереса заблестяваха, зеленият им блясък сякаш ставаше още по-светъл. Неотменно втренчени и нащрек, очите му бяха спокойни, както всичко останало в стройното му силно тяло. Не й се нахвърли припряно, както тя очакваше, а я облада решително и уверено. Без бързане. Толкова внимаваше за усещанията, които се изписваха по лицето на жената и за тръпките на плътта й, колкото и за собствения си самоконтрол. Удължаваше до крайност всяка целувка, всяка ласка, всяко състояние. Повтаряха се отново и отново едни и същи движения, трептения и ответни реакции. Всичко се сливаше в едно: мирис на разголен, влажен, напрегнат полов орган. Мъзга. Топлина. Натиск. Покой. Причини и следствия, които се превръщаха в нови причини, една и съща последователност, която изглеждаше безкрайна. И когато, в просветленията сред замайването, имаше чувството, че пропада или се носи неясно накъде, когато мислеше, че се събужда от унеса, и отвръщаше по някакъв начин, като ускоряваше ритъма, или го водеше натам, където знаеше — смяташе, че знае, — че всеки мъж иска да бъде отведен, той поклащаше глава в знак на отказ. Произнасяше неразбираеми думи и дори веднъж вдигна пръст, за да я предупреди нежно. Чакай, промълви той, стой мирно, дори не мигай. Отдръпна се и застина за миг, със стегнати мускули на лицето, съсредоточен да възвърне самоконтрола си — усещаше го между бедрата си, съвсем твърд и влажен от нея, — и тогава проникна в нея отново, леко, още по-бавно и по-дълбоко, много навътре. Тереса изстена и всичко започна отначало, докато слънцето в процепите на щорите я заслепяваше с лъчи, кратки и хладни като проблясъци по острието на нож. Без дъх, с широко отворени очи, тя го гледаше толкова отблизо, че лицето, устните, очите му сякаш също бяха в нея, беше пленница между тялото му и омачканите влажни чаршафи под гърба си. Притисна го по-силно с ръцете, нозете и устните си. В този миг, внезапно през ума й мина мисълта: Господи, Света Дево, нямаме презерватив.