Кралицата на Юга

Тереса присъства и на друго празненство, един месец по-късно, където отново се срещна с мароканския полковник. Докато ги наблюдаваше да разговарят тихо и уединено, седнали на диван до терасата — този път бяха в луксозен мезонет в един от хубавите квартали на Надор, — Дрис Ларби започна да се плаши и реши да няма трети път. Стигна дотам да мисли да я уволни от „Ямила“, но се чувстваше обвързан от поетите ангажименти. В сложната верига от приятели на приятели, мароканецът не контролираше първопричината, нито междинните брънки и в такива случаи по-добре беше да проявява предпазливост и да не създава неприятности на никого. Не можеше да отрече, че изпитва и известна симпатия към Мексиканката. Тя му харесваше, но това не означаваше, че би подпомагал услугите, които тя оказваше на галисиеца, или пък интимните й срещи с мароканската връзка. Без да броим това, че Дрис Ларби се стараеше да стои далеч от растението канабис във всичките му форми и трансформации. Ако тя искаше да спи с Абделкадер Чаиб или който и да било друг заради Сантяго Фистера, той нямаше намерение да им постила чаршафите.

Предупреди я, както той си знаеше, без да се набърква много. Остави я да се сети сама. Веднъж излязоха заедно от „Ямила“ и тръгнаха надолу към плажа. Разговаряха за доставката на бутилки джин, която трябваше да се извърши на следващата сутрин, и стигнаха до ъгъла на морската алея за разходки. Тогава Дрис Ларби видя галисиеца, който я чакаше, седнал на една пейка. И без всякакъв преход, можеше да мине и като коментар за касите с бутилки и плащането на доставчика, рече: от тия е, които не остават. Нищо повече. После замълча няколко секунди, преди да продължи да говори за касите джин, а и преди да си даде сметка, че Тереса го гледа много сериозна. Не неразбиращо, а предизвиквайки го да продължи, толкова упорито, че мароканецът се видя принуден да свие рамене и да добави: или си отиват, или ги убиват.