Кралицата на Юга

Водата се стичаше по тялото й и образуваше локва в краката й. Телефонът продължаваше да звъни. Знаеше, че не е необходимо да го вдига и да се уверява, че късметът на Гуеро му е изневерил. Звънът й стигаше, за да последва инструкциите му и да побегне. Но не е лесно да приемеш, че едно обикновено „зъррр“ променя толкова неочаквано посоката на живота ти. Тъй че накрая грабна телефона, натисна бутона и чу:

— Очистиха Гуеро, Тереса.

Не позна гласа. Гуеро имаше приятели и някои му бяха верни. Задължени му бяха по законите от времето, когато прекарваха марихуана и пакети фин прах в автомобилни гуми през Ел Пасо — пътя към САЩ. Би могъл да бъде всеки от тях: Нето Росас или Рамиро Васкес. Не позна кой се обаждаше, а и малко я интересуваше, защото съобщението беше ясно. Очистиха Гуеро, повтори гласът. Видяха сметката и на братовчед му. Сега е ред на семейството на братовчеда и на теб. Така че бягай, колкото можеш. Бягай и не спирай. После връзката прекъсна, тя погледна мокрите си крака и си даде сметка, че трепери от студ и от страх. Помисли си, че който и да се беше обадил, щеше да повтори същите думи, думите на Гуеро. Представи си го как слуша внимателно и се съгласява сред дим от пури и чашите на някой бар. Гуеро е срещу него, пуши трева, скръстил крака под масата, какъвто беше навикът му, с каубойските ботуши от змийска кожа с остри върхове, с кърпа около яката на ризата, пилотското яке на облегалката на стола, с ниско остригана руса коса и едва загатната, но самоуверена усмивка. Ще го направиш заради мен, братко, ако ми видят сметката. Ще й кажеш да бяга и да не спира, защото ще искат да очистят и нея.

Паниката я обзе ненадейно, много различна от вледеняващия ужас, изпитан преди малко. Това беше взрив от объркване и умопомрачение, който я накара да нададе вик, кратък и сух, и да се хване с две ръце за главата. Краката не я държаха, затова отиде до леглото и се строполи на него. Огледа се наоколо: белите и позлатени украси на рамката на леглото, картините по стените — пейзажи с двойки, разхождащи се под слънцето, порцелановите фигурки, колекционирани, за да ги подрежда на лавицата, всичко с цел да създаде красив и удобен дом. Знаеше, че това вече не е дом, а след минути щеше да бъде капан. Видя се в голямото огледало на гардероба: гола, мокра, с тъмна коса, залепнала по лицето, а сред кичурите — широко отворените черни очи, изхвръкнали от ужас от орбитите. Бягай и не спирай, бяха казали Гуеро и гласът, който повтаряше думите на Гуеро. Тогава започна да бяга.