Кралицата на Юга

— Никога повече.

— Разбира се.

— Кълна ти се. Много мислих. Никога повече.

Продължаваше да бърчи вежди и тя се обърна настрани. Дрис Ларби стоеше в другия край на площадчето, на ъгъла, в „Огар дел Пескадор“ с чаша светла бира в ръка и наблюдаваше улицата. Или тях двамата. Видя го да надига бутилката, като че ли за поздрав, и му кимна леко с глава.

— Дрис е добър човек — каза тя, обърнала се отново към Сантяго. — Уважава ме и ми плаща добре.

— Той е сводник на курви и гаден арабин.

— А аз съм индианска курва и също гадна.

Той не отвърна нищо, а тя запуши мълчаливо, в лошо настроение, заслушана в шума на морето зад арката в стената. Сантяго започна разсеяно да кръстосва металните пръчки от шишчетата в пластмасовата чиния. Ръцете му бяха грапави, силни и мургави, тя добре ги познаваше. Носеше същия евтин, надежден водоустойчив часовник, никакви гривни или пръстени. Отраженията на светлината от белите стени на площада обагряха в златисто татуировката на ръката му. Правеха и очите му по-светли.

— Можеш да дойдеш с мен — рече той накрая. — В Алхесирас не е зле… Бихме могли да се виждаме всеки ден. Далеч от това.

— Не зная дали искам да те виждам всеки ден.

— Ти си странна жена. Ужасно странна. Не знаех, че мексиканките са такива.

— Не зная какви са мексиканките. Зная каква съм аз — позамисли се малко. — Понякога смятам, че зная каква съм.

Хвърли цигарата на земята, загаси я с крак. Сетне се обърна да провери дали Дрис Ларби продължава да седи в бара отсреща. Вече го нямаше. Стана и каза, че й се иска да се поразходят. Все още седнал, Сантяго търсеше парите в задния джоб на панталона си и продължаваше да я гледа. Изразът му беше различен. Винаги знаеше как да се усмихне, за да разсее черните облаци от лицето й. За да разсее облаците или нещо повече. Това с Абделкадер Чаиб, например.

— Мамка му, Тереса.

— Какво?

— Понякога приличаш на малко момиче и ми харесваш — той стана, като остави няколко монети на масата. — Искам да кажа, когато те гледам как вървиш и въобще всичко останало. Пристъпваш, поклащайки задника си, обръщаш се, и бих те изял цялата като пресен плод… И тези гърди.

— Какво им има?

Сантяго наведе настрани глава, търсеше подходящото определение.

— Хубави са — заключи сериозно той. — Най-хубавите цици в Мелиля.

— Да му се не види. Това да не е комплимент по испански?

— Ами не знам — изчака я да спре да се смее. — Това ми е в главата.

— И само това?

— Не. Харесва ми също как говориш. Или как мълчиш. Възбужда ме, не зная… По много начини. Думата за един от тези начини е нежност.

— Добре. Радвам се, че понякога забравяш за циците ми и се разнежваш.