Лятото на ангелите [bg]

— Наистина ли? Но неговият апартамент е точно какъвто си го представям!

— Ако искаш да го промениш, да го направиш дори още по-едисъновски, какво би направила?

Стърлинг умува известно време по въпроса, докато тъпче възглавниците в калъфки и ги разбухва.

— Ще махна снимките от стените и ще сменя масата с нещо досадно. Това не са негови допълнения.

— На Прия са.

— Обожавам това момиче!

Не стоим да си говорим до късно — все пак последните няколко дни бяха тежки. Но колкото и да съм уморена, сънят се бави. Не съм спала в собственото си легла вече няколко седмици и макар че разтегателният диван е относително удобен, все пак не е истински креват.

Но не това е причината да стоя будна. През половината време и бездруго сме на път, спим на легла в какъвто хотел ни се падне. Спали сме и на диваните на потенциални жертви и понякога на пода в заседателната зала, когато няма време за повече от дрямка.

Не, мисля си за Сара, самичка в стаята си нощем, вслушана в стъпките по коридора, да се пита дали ще я оставят на мира тази нощ или пастрокът й ще дойде. Дали ще затисне устата й с ръка и ще й напомни шепнешком да пази тишина, понеже не бива сестра й или майка й да чуят. На сутринта, седнала в кухнята, разкъсвана от болка и нещастие, тя ще се взира в майка си и ще се пита дали е възможно наистина да не е чула, да не знае нищо…

Не е невъзможно да се възстановиш напълно след подобно преживяване, но то оставя белези. Променя начина, по който гледаш на хората, колко им се доверяваш или ги допускаш до себе си. Променя навиците ти, дори копнежите и мечтите. Променя това кой си и без значение колко борба водиш да се върнеш към човека, който си бил, така и не успяваш. Някои промени са необратими.

Телефонът ми избръмчава със съобщение.

От Прия е.

Стърлинг каза, че й се подиграваш за апартамента. Нали знаеш, че аз съм й дала някои от вещите?

Понякога обаче промяната е за добро. Или поне води до добро, което е равнозначно.