Лятото на ангелите [bg]

— Нещо за пиене?

— Вино?

— Разбира се.

Наливам и на двете ни и се връщам към разбъркването. Добавям сос към зеленчуците почти в последния момент, като им давам достатъчно време да се сготвят добре, без да станат лигави, и разделям поравно между две чинии и три пластмасови кутии. Връчвам на Шевон вилица и вадя един от комплектите си клечки за хранене — хубавите лакирани, които Инара и Виктория-Блис ми подариха за Коледа. Слагам тях и чинията си настрана, за да успея да почистя грила, докато е още горещ.

Храним се мълчаливо, аз се облягам на кухненската страна на плота, Шевон седи срещу мен и това може би е най-самотната вечеря в зрелия ми живот. Когато приключваме, изплаквам чиниите и вилицата и ги слагам в съдомиялната, след това на ръка измивам клечките за хранене и ги оставям на малка кърпичка да се сушат. По неизвестна причина се сещам за съвършената в цветово отношение кухня на Стърлинг, макар че моите кърпи за чинии са тънки и протрити, и избрани наслуки от щанда за долар в „Таргет“[25].

— Липсваш ми — шепне Шевон зад гърба ми.

— Затова ли си дошла?

— Защо според теб съм тук?

От гърлото ми се изстъргва хриптене, което уж е смях, но всъщност е нещо съвсем различно.

— Честна дума, Шевон, нямам ни най-малка представа. С радост бих си помислила, че си тук, понеже искаш да измислим как да продължим, но ако го предположа, ще ми кажеш, че все още ти трябва пространство, така че нищо нямам намерение да предполагам… — Чашата ми с вино все още е практически пълна, но нейната е празна, така че й наливам нова. — Решила ли си вече какво искаш?

Дълго мълчание. Не се опитвам да я подканям. Облягам се на плота, отпивам от виното си и оставям тишината да улегне помежду ни. Тази тишина ми е позната, от самото начало се крие под повърхността на неспирното бърборене. Там се предполага да е същината. Накрая приятелката ми казва с тих и изплашен глас:

— Не.

— Тогава защо си тук?

— Понеже ми липсваш! — крясва Шевон.

— И какво, сдобряваме се и се търкулваме в леглото, и всичко се оправя по вълшебство? Понеже си спомням, съгласихме се, че Холивуд е пълен с лайна.

— Как може някой толкова романтичен като теб да е така ужасно неромантичен?

— Ситуационна реакция.

Шевон ми показва среден пръст, след това поглежда пръста си и въздиша.

— Прихващам лоши навици, като ви гледам задно с Едисън.

— Няма нищо, и при Стърлинг е така.

— Не знам какво искаш да кажа!

— Май животът ни в момента се изчерпва с това… — тъй като и бездруго не водим разговор, продължавам със заниманията и приключвам, като избърсвам плота, измивам дъската за рязане и ножа и ги подреждам да се сушат до клечките за хранене.

— За една нощ, само за една нощ… не може ли да продължим…

— С преструвките? — Клатя глава. — Не мисля, че това всъщност ще помогне, а ти?

— Но с какво ще навреди?

С много. Би могло да навреди толкова много, но точно в този момент Шевон влиза в кухнята и ме целува настоятелно, ръбът на плота се врязва в бедрото ми и аз не я отблъсквам. Правила съм и по-лоши грешки преди.