Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Смутена, тя прехапа устни.
— Всичко е наред, Грейс — тихо каза той, ала Грейс виждаше, че му беше станало неприятно.
И как иначе.
— Знам какво съм и истината не може да ме засегне. Всъщност, по-обидно е това, че ме нарече грък. Бях обучен в Спарта, а се биех на страната на македонците. Преди да ме прокълнат, правех всичко по силите си, за да избягвам Гърция.
Грейс наклони глава на една страна, заинтригувана от онова, което бе казал. И по-скоро — от онова, което не бе казал. Не бе споменал нищо за детството си.
— Къде си роден? — попита тя и видя как едно мускулче по лицето му заигра, а очите му потъмняха застрашително.
Което и да бе рожденото му място, той очевидно не питаеше топли чувства към него.
— Добре де, кръвта ми е наполовина гръцка, но отдавна съм се отрекъл от нея.
Добре, май беше напипала особено чувствителен нерв. Отсега нататък Грейс щеше да забрави думата „гръцки“.
— Е, да се върнем на дантелената нощничка — каза Селена. — Ей там има една в червено, която според мен ще й стои много по-добре.
— Селена! — възкликна Грейс.
Без да й обръща никакво внимание, Селена отведе Джулиън към съседния рафт и избра къса червена нощничка с цепка отпред, която се затваряше единствено с две панделки на раменете и една в средата. Миниатюрни бикини и дантелени жартиери, също в червено, довършваха комплекта.
— Какво мислиш? — попита Селена и ги показа на Джулиън, който хвърли преценяващ поглед към Грейс.
Ако продължаваха в същия дух, тя буквално щеше да умре от срам.
— Ще престанете ли, вие двамата? Нямам намерение да обличам нищо такова!
— Е, аз все пак ще ти ги купя — твърдо отсече Селена. — Почти съм сигурна, че Джулиън ще те убеди да ги сложиш.
— Мисля, че предпочитам да я видя как ги сваля — обади се Джулиън и я погледна насмешливо.
Грейс закри лицето си с ръце и простена.
— Знам, че ще си промени мнението — затворнически каза Селена.
— Няма — настоя Грейс иззад двете си ръце.
— Ще видим — заяви Джулиън, докато Селена отиваше да плати на касата.
Тонът му беше толкова самонадеян, че на Грейс веднага й стана ясно — не бе свикнал никой да му се противопоставя.
— Някога провалял ли си се изобщо? — попита тя.
Дяволитите пламъчета в очите му угаснаха и върху лицето му легна сянка. Криеше нещо с този поглед, почувства Грейс. Нещо много болезнено, ако се съдеше по това как тялото му изведнъж се напрегна.
Джулиън не каза нищо повече чак докато Селена не се върна и не му връчи торбичката.
— Да видим сега — започна тя. — Мислех си за свещи, малко романтична музика и…
— Селена — прекъсна я Грейс, — оценявам усилията ти, ала вместо да мислиш единствено за мен, не може ли да поговорим за Джулиън?
Селена му хвърли бърз поглед.
— Става. Какво за него?
— Знаеш ли как можем да го извадим от книгата? За постоянно?
— И идея си нямам — отвърна Селена и се обърна към Джулиън. — Ами ти?
— Вече й обясних, че е невъзможно.
Селена кимна.
— Ужасно е упорита. Никога не слуша какво й говорят, освен ако не е онова, което иска да чуе.
— Упорита или не — намеси се Грейс, без да сваля поглед от Джулиън, — не мога да си представя защо би искал да си останеш прокълнат и затворен между кориците на някаква книга.
Джулиън извърна очи.
— Грейс, стига си го измъчвала.
— Нали точно това искам — никой да не го измъчва повече.
— Добре тогава — отстъпи Селена най-после. — Е, Джулиън, какво е ужасното, позорно прегрешение, заради което те затвориха в книгата?
— Хюбрис.
— О-о-о — измърмори Селена прокобно. — Това си го бива. Грейс, той може и да има право. Случвало се е да накълцват хора на парченца заради това. Трябваше повечко да внимаваш в часовете по антична култура. Древногръцките богове са наистина жестоки, когато става въпрос за наказания.
Грейс присви очи насреща им.
— Отказвам да приема, че не съществува абсолютно никакъв начин да го освободим. Не може ли да унищожим книгата или да призовем някой от твоите духове или нещо такова и да го помолим за помощ?
— А, значи изведнъж започна да вярваш в моите „вуду измишльотини“?
— Не съвсем, но все пак успя да докараш Джулиън тук. Не можеш ли да направиш още нещо?