Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пръстенът на Борджиите [bg]
Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстенът на Борджиите [bg]

Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:

Тайна, оцеляла през вековете, и жесток убиец, вдъхновен от древно зло! СМЪРТОНОСНО ОРЪЖИЕ ОТ МИНАЛОТО Когато на строителна площадка в Лондон е открит почернял скелет, никой не предполага, че той е свързан със заговор за убийството на Елизабет Първа преди 500 години. Жестоките убийства, извършени скоро след намирането на странната находка, изправят полицията пред почти неразрешим случай. Разследването се поема от главен инспектор Джак Пендрагън, който открива, че ключът към разплитането на загадката се крие далеч назад във времето. Докато се опитва да избяга от собственото си минало, Пендрагън поема по следите на безмилостен убиец, който черпи вдъхновение за престъпленията си от легендарното с жестокостта си семейство на Борджиите.
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 110
Перейти на страницу:

— Благодаря — кимна Пендрагън. — Ще ни трябват пълните ви показания. — Пендрагън се приближи към Грант, който разговаряше с Джовани Контадино. Изчака го да запише едно последно изречение в бележника, преди да се намеси.

— Напускал ли е някой заведението след произшествието? — попита той.

— Не, никой.

— Кои са присъстващите?

— Хората от празненството на „Рейнър и партньор“ и две двойки. — Контадино ги посочи. — Едната двойка беше в другото помещение. — Той кимна към жена с бяла рокля и по-възрастен мъж. — Другата двойка седеше на онази маса. — Той посочи противоположния край на помещението, в което беше умрял Мидълтън.

— Помните ли какво е яла жертвата?

Контадино отговори незабавно:

— Точно казах на вашия колега — пица с пилешко. Пийна си порядъчно.

— Някакви морски дарове?

Очите на мъжа се отвориха широко.

— Да не би да мислите…

— Господин Контадино, трябва да вземем всичко под внимание.

— Но ние никога не сме имали проблеми. Искам да кажа… всъщност никой от празненството не си поръча морски дарове.

— Добре, благодаря ви — спокойно каза Пендрагън. Прекоси помещението до д-р Джоунс, който беше коленичил до трупа на Мидълтън.

— Определено е отровен — каза патологът, без да вдигне поглед. — Забелязваш ли жълтевината на кожата? Освен ако… Ял ли е миди?

— Не, никой на масата не е ял морски дарове.

— Добре. Ако не е нещо, което е ял по-рано, не може да е хранително отравяне. На стафилококите им трябва поне час, за да се проявят. На е-коли бактериите — поне осем. Най-малко.

— Няма ли нещо, което действа по-бързо?

— Да, токсини. Алергична реакция може да обясни станалото, но те са твърде редки. Не мога да си представя, че би ял или пил нещо, за което знае, че ще предизвика алергична реакция.

— Но аз никога не съм виждал подобно нещо. Според свидетелите секунди преди това бил относително добре, а после започнал да бълва кръв. А и окото.

— Точно това казвам — потвърди Джоунс. — Не може да е хранително отравяне. — Обаче — погледна Пендрагън, — ако е отровен, дозата трябва да е била огромна, за да причини такъв бърз и жесток край. Или това, или става дума за невероятно силна отрова, каквато никога не съм виждал.

17.

В помещението за инструктаж се носеше слаба миризма на влага. Пендрагън я усети скоро след като влязоха с Търнър. Голямо влажно петно на тавана беше единственият останал знак, че един улук се беше предал под налягането на дъждовната вода по време на бурята, предизвиквайки малко наводнение в тази част на управлението. Маклиби и Грант вече бяха там. Сержантът закачаше с пънчета комплект снимки на Тим Мидълтън на корковата дъска. Грант работеше с лаптопа, вперил очи в екрана.

— И така, какво имаме? — попита Пендрагън, когато Маклиби се обърна и закрачи към най-близкото бюро.

На плота пред нея лежаха бележник и химикалка.

— Собственикът на ресторанта много искаше да помогне.

— Тревожи се, че може да му пратим проверка от санитарните власти.

— Да, шефе, но за да сме честни, той се справи добре. Не позволи на никого да си тръгне и веднага ни извика.

Пендрагън кимна.

— Научи ли нещо от него?

— Господин Контадино бил в кухнята, когато положението на Мидълтън започнало да се влошава. Чул женски писък и хукнал, но само видял жертвата да пада на пода.

— А другите от фирмата?

— Сержант Маклиби говори с жените. Аз взех показанията на мъжете — отговори инспектор Грант, без да вдигне поглед от екрана. Натисна един клавиш, стана и заобиколи бюрото. — Разказите съвпадат. Всички твърдят, че Мидълтън пийнал доста. Точно произнасял някаква реч, изглежда, че това е традиция във фирмата. Започнал да заваля думите и изглеждал объркан. Първо си помислили, че е пиян, но тогава повърнал кръв и рухнал.

— Нещо различно от жените? — попита Пендрагън.

— Има нещо, което може да е важно. Две жени видели Мидълтън на идване. Бил закъснял и казват, че се е спречкал с двойка, която пристигнала в ресторанта горе-долу по същото време. Когато отишъл при колегите си на масата, бил в лошо настроение.

— Имаш ли имената на двойката?

— Сигурно си ги видял там. Пристигнали по-рано. Говорих с Контадино. Той също видял спречкването и ми каза, че едва не се е стигнало до бой. След като Мидълтън паднал върху масата, жената… — Маклиби замълча, за да провери в тефтерчето — … Софи Темплър била разстроена. Нейният приятел, Маркъс Кембъл, поискал да я изведе от ресторанта, но господин Контадино не позволил. Той…

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)