Дяволът не обича да чака [bg]

Той вдигна от масата едно малко месингово звънче, разтърси го и от терасата се появи млад мъж с традиционни персийски одежди.

— Бабак — каза Дариус и плесна с ръце, — имаме гост. Размърдайте се!

Младият мъж се поклони, широко ухилен, и изприпка нанякъде.

След няколко секунди Бонд усети в лявата си ръка допира на бутилка ледена бира. Зад него ред високи стройни кипариси ограждаха градината на Дариус, а напред, в смътната светлина на градинските лампи из ливадата, Бонд различи безброй рози — най-вече черни и жълти. Квадратното изкуствено езерце беше заобиколено с мозайка от керамични плочки, наредени в сложни мотиви.

— За нас по тези места градината означава много — каза Дариус, като проследи погледа му. — Водата се почита едва ли не като божество в тази пустиня. Заслушай се, и ще чуеш малкия водопад в края на градината. Аз лично съм го проектирал, а ми го изработи един занаятчия от Исфахан, чийто дядо е работил към една от джамиите. Какво предпочиташ-, сухо мартини, водка с тоник или уиски със сода?

След като се спря на мартинито, Бонд изчака Дариус да разбие хубаво съставките в сребърен шейкър. Вдигна чашата към устните си и кимна одобрително над ръба й — ледът бе охладил добре алкохола, без да го разреди.

— А сега — каза Дариус, — кажи ми с какво мога да ти помогна.

Когато Бабак донесе сребърна чинийка с черен хайвер, Бонд разказа на Дариус всичко, което бе чул за Юлиус Горнер. Още от първия миг той изпитваше доверие към този човек, а в такива случаи инстинктът му рядко го подвеждаше. Освен това знаеше, че Дариус Ализаде от двайсет години ръководи техеранското бюро на Службата и се ползва с голямо уважение от страна на М.

Дариус загреба супена лъжица черен хайвер, изсипа го във фината порцеланова чинийка пред себе си и изстиска отгоре няколко капки лимонов сок. С тънка коричка местен хляб и с ловко движение на ръката той прехвърли цялото количество в устата си, след което отпи голяма глътка ледена водка.

— Знам, че може би ти приличам на руснак — усмихна се той, — но така най-ми допада. Бива си го тоя хайвер, нали? Белуга! — Той надвеси носа си над линийката. — Добрият хайвер мирише на море, но никога на риба.

Дариус запали цигара и се намести удобно в креслото.

— И така, Джеймс, знам за този Горнер. Разбира се, че съм чувал за него. Но може би най-напред е редно да ти разкажа нещичко за себе си. Майка ми е от племето кашкаи, които се ползват със славата на най-коварните, кръвожадни и безогледни в цяла Персия. Когато шахът планирал завръщането си с помощта на американците, и през ум не му минало да се опита да ги спечели на своя страна. — Дариус отметна назад глава и се засмя. — Кюрди, араби, реформисти, белуджистанци, дори моллите, да, но ужасните кашкаи — никога! От друга страна, баща ми произхожда от семейство на техерански дипломати с доказана от десетки години лоялност към Запада. Самият той е завършил в Харвард, а аз в Оксфорд, ако още се чудиш защо говоря добре английски. Същевременно познавам родината си до най-дребни подробности. Мога да се изгубя сред бедуините в пустинята, мога и да си бъбря на френски с дипломатите от посолството, което е малко по-нататък на тази същата улица. Макар че, ако питаш мен, предпочитам първото. Виждал съм хора от какви ли не националности да идват и да си тръгват от Персия, или Иран, както настояваше да я наричаме Реза шах, бащата на сегашния лидер: турци, руснаци, французи, германци, американци, англичани. Тук сме на границата, при портата между Изтока и Запада. Единствената държава, отделяща Русия от излаз на топло морско пристанище. Разбира се, руснаците имат Черно море, но няма как да заобиколят Турция, която пази ключа към Босфора и Дарданелите. Господи, можеш ли да си представиш по-опаки, по-свадливи пазачи от турците?