Време на промени [A Time of Changes - bg]

В преимуществената си част, материалите, които се изпращаха до Върховния съдия не струваха и пукната пара. Бързо се научих да преценявам стойността на документите като плъзгам поглед по страниците, понякога ми бяха достатъчни само няколко изречения. Стилът, в който бяха написани говореше достатъчно — открих, че ако един човек не е в състояние да изложи мислите си на хартия ясно и точно, то най-вероятно той не умее да мисли. Стилът — това е човекът. Ако произведението е тромаво и вяло, такъв, без никакво съмнение ще е и неговият автор и тогава, какви прозрения би могъл да предложи той на канцеларията? Един посредствен и недалновиден ум може да роди само посредствени и недалновидни концепции. Самият аз също трябваше да изписвам огромно количество документи, да сбивам и пресъздавам накратко смисъла на прочетеното в множество доклади и ако съм имал известна литературна дарба, белезите й могат да се открият сред документите в канцеларията на Съдийството. И стилът ми наистина е отражение на човека, защото знам, че съм прям, сериозен, склонен към емоционални жестове и способен в общуването да разкрие повече отколкото позволяват общоприетите норми — всички тези качества откривам и в моите произведения. Знам, че стилът ми има своите недостатъци, но аз го харесвам, както харесвам и себе си, независимо от моите недостатъци.

Не мина много време и започнах да осъзнавам, че най-могъщият човек в Манеран е марионетка, чийто конци дърпам аз. Защото мое бе решението с кои дела да се занимава Върховният съдия, аз избирах молбите за търговски преференции, които той да прочете и го запознавах накратко със случаите, по които трябваше да произнесе своята присъда. Сегворд не случайно ми бе позволил да заема подобна ключова позиция. До появата ми в Манеран, тази функция се е изпълнявала от тричленна комисия и всеки от тримата тайно се е надявал някой ден да измести Върховния съдия от поста му. Опасявайки се, че подобно развитие на нещата е твърде възможно, Сегворд ги издигна на постове, далеч по-високи от този, но не толкова отговорни. А после на тяхното място постави мен. Единственият му син умрял съвсем млад, ето защо родителските му грижи се струпаха изцяло върху мен. От любов към Халум, той реши да издигне един бездомен принц от Сала до висините на манеранската власт.

Далеч преди аз да осъзная каква важна фигура ми предстои да бъда, този факт вече не беше тайна за никого наоколо. Принцовете, които присъстваха на моята сватба не бяха дошли от уважение към семейството на Лоймел, а заради мен. Топлите слова, които ми изпрати Стирон целяха единствено да подсигурят бъдещите ми благоприятни решение, когато се касае за Сала. И нямаше съмнение, че братовчедът Труис от Глин се питаше дали не съм се досетил, че зад враждебното посрещане в Глейн се крие именно той. Във всеки случай, един от най-скъпите сватбени подаръци бе тъкмо от него. Но и след приключване на церемонията потокът от дарове не секна. Непрестанно бях засипван с най-разнообразни красиви вещи от всички онези, чиито интереси се пресичаха с делата на Съдийството. В Сала имахме обичая да наричаме подобни предмети с истинското им име — подкупи, но Сегворд ме увери, че в Манеран е напълно естествено да приемам подобни дарове, стига да не бъда повлиян във взимането на решения. Започнах да разбирам защо Сегворд, който получава скромна заплата на държавен чиновник е в състояние да поддържа подобен великолепен стил на живот, съответстващ по-скоро на един принц. С течение на времето се научих да не обръщам внимание на подкупите, когато се занимавам с преките си задължения и да оценявам всеки случай справедливо и по достойнство.