Време на промени [A Time of Changes - bg]

Самата брачна церемония беше изключително пищно и тържествено събитие, огласяно от музика и певци. Слагането на пръстените бе извършено от моя вречен брат Ноим, който пристигна от Сала специално за случая. На сватбата присъстваше и първият септарх на Манеран — старец с бледо като восък лице, а също и цветът на местната аристокрация. Сватбените подаръци се надпреварваха по изящество и цена. Сред тях имаше и една огромна златна купа, покрита с непознати скъпоценни камъни, дошли от други светове. Купата бе изпратена от брат ми Стирон, заедно с неговите най-сърдечни пожелания и извинения, че не може да присъства, защото е възпрепятстван от важни държавни дела. Нищо чудно, след като аз самият също не почетох неговата сватба. Онова, което ме изненада обаче, бе приятелският тон, с който бе написано писмото. В него не се споменаваше нищо за обстоятелствата около моето изчезване от Сала, но се изразяваше радост от факта, че вестта за смъртта ми е била фалшива, накрая Стирон ми изпращеше благословията си и ме канеше час по-скоро да посетя със своята млада невеста неговата столица. Очевидно бе научил за намерението ми да се установя за постоянно в Манеран, с което на практика декларирах, че не се интересувам от трона.

Неведнъж през годините след сватбата се питах защо ме прие Лоймел. Току що бе отказала да даде ръката си на принц от нейното царство и то защото бил беден, а се съгласи да заживее с мен, също принц, но не само беден, но и изгнаник. Защо го направи? Заради моя чар? Едва ли, тогава все още бях прекалено млад и недодялан. Заради перспективите, които се разкриваха пред мен? Но по онова време тези перспективи все още бяха доста мъгляви и неясни. Или заради физическите ми достойнства? Да, не можех да се оплача от тялото си, но Лоймел едва ли бе чак толкова лекомислена, че да се омъжи само заради едни широки плещи и здрави мускули. На това отгоре още при първата ни среща бях разкрил своето неумение като любовник, а и в последващите любовни схватки не бях кой знае колко по-добър. В края на краищата, стигнах до заключението, че Лоймел е спряла избора си на мен по две причини. Първата — че е самотна и объркана след разтрогването на предишния й годеж и аз съм й се сторил подходящо пристанище, при това от кралско потекло. А втората — че Лоймел завиждаше на Халум за всичко и знаеше, че като се омъжи за мен, ще спечели едничкото нещо, което Халум не можеше никога да притежава.