![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
Алвин ги гледаше с недоверчиво удивление… и с още някакво чувство, което пронизваше сърцето му, ала той не можеше да го разбере засега. Тази гледка по-ярко от всичко друго му напомняше колко далече е от света, който познава. Диаспар бе платил скъпо за безсмъртието си.
Групата спря пред най-голямата от сградите, които Алвин бе видял досега. Тя се намираше в центъра на селището и вятърът развяваше зеления флаг, прикрепен към мачтата на малката кръгла куличка.
Когато той влезе в сградата, всички освен Джирейн останаха навън. Вътре беше спокойно и прохладно, през прозрачните стени проникваше слънчева светлина и обливаше всичко с меко, отморяващо сияние. Фина мозайка покриваше мекия еластичен под. Талантлив художник бе изрисувал по стените серия от горски сцени. Към тези картини се примесваха и други фрески — Алвин не ги разбираше, но му доставяше удоволствие да ги гледа. На едната стена имаше правоъгълен екран, изпълнен с хаотично играещи пъстри петна — навярно видеоприемник, макар и не много голям.
Заедно се изкачиха по късата винтова стълба и излязоха на плоския покрив. Оттук се виждаше цялото селище и Алвин разбра, че то има около сто къщи. В далечината горите обгръщаха широки ливади, по които пасяха животни от няколко различни вида. Алвин не можеше да си представи какви са те — повечето бяха четирикраки, но изглеждаше, че някои имат шест или дори осем крака.
Серанис го чакаше в сянката на куличката. Алвин се запита на каква възраст може да бъде, предполагаше, че белите нишки в нейната дълга златиста коса трябва да имат нещо общо със стареенето. Много го смущаваше присъствието на децата. Където има раждане, непременно трябва да има и смърт. Жизненият срок в Лис сигурно се различаваше от този в Диаспар. Алвин не можеше да реши дали Серанис е на петдесет, петстотин или пет хиляди години, но в очите и усещаше същата мъдрост и дълбина на познанието, които понякога долавяше у Джесерак.
Тя посочи малкото столче, но макар че очите и дружелюбно се усмихнаха, не изрече нито дума, докато Алвин се настани удобно — или поне толкова удобно, колкото можеше да се чувствува под този напрегнато-изпитателен и същевременно приятелски поглед. Сетне тя въздъхна и заговори с мек, тих глас.
— Подобни случаи не са чести, затова ще ме извиниш, ако не знам точно как да се държа. Но дори да е неочакван, гостът има някои права. Преди да започнем разговора, трябва да те предупредя за нещо. Аз мога да чета мислите ти.
Пред явното стъписване на Алвин тя се усмихна и бързо добави:
— Не бива да се плашиш. Няма по-строго спазвано право от това на духовната свобода. Ще проникна в мислите ти само ако ме поканиш. Но не би било почтено да крием този факт от теб — той ще ти обясни защо намираме речта за тежка и мудна. Тук рядко я използваме.
Това откритие леко разтревожи Алвин, но не го изненада. Някога и хора, и механизми бяха притежавали тази способност. Вечните машини все още можеха да приемат мислените заповеди на господарите си. Но самият човек в Диаспар бе изгубил дара, който някога бе предал на слугите си.
— Не знам какво те е довело в нашия свят — продължи Серанис, — но ако търсиш живот, всичко приключва дотук. Освен Диаспар отвъд нашите планини има само пустиня.
Странно, Алвин, който тъй често оспорваше общоприетото, не се усъмни в думите на Серанис.Единственото му чувство бе печал, че цялото му обучение е било тъй близо до истината.
— Разкажи ми за Лис — помоли той. — Защо тъй дълго стоите откъснати от Диаспар, щом изглежда, че знаете всичко за нас?
Серанис се усмихна на нетърпението му.
— След малко — каза тя. — Но най-напред бих желала да науча нещо за теб. Кажи ми как намери пътя насам и защо дойде?
Отначало колебливо, сетне все по-уверено, Алвин разказа историята си. За пръв път говореше толкова свободно, най-сетне откриваше някой, който да не се надсмива над мечтите му, защото и двамата знаеха, че тия мечти са истински. Един-два пъти Серанис го прекъсна с бързи въпроси, когато чуваше за някоя непозната подробност от Диаспар. Алвин още не разбираше, че много неща от ежедневието му са пълна безсмислица за човек, който никога не е живял в града и не познава неговата сложна култура и социална организация. Серанис слушаше с такова разбиране, че той го приемаше за естествено; едва много по-късно разбра, че освен нейния много други умове слушат думите му.