Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

Женитбата на двата богати аристократически рода предизвика още промени и изненади в столицата и из страната, както и в чужбина. Новият министър на културата се оказа доскоро изчезналият син на една благородна, но пообедняла римска фамилия. Срещу една солидна сума в брой, благородната фамилия напрегна паметта си и разпозна своето скъпоценно чедо, от което се беше отървала още преди 28 години. Така че патрицианското достойнство на почтената сеньора Констанца Ломбарди беше удовлетворено напълно.

Злите езици разправяха, че всички тези събития са се започнали само преди един ден и една нощ. Горката сеньорита Ломбарди имала някаква голяма мъка и тръгнала към църквата „Сан Антонио“, с надеждата да се изповяда лично пред отец Сагитиниус, когато една черна сянка се вмъкнала преди нея в църквата. Щом почукала и помолила да бъде приета от Негово Преосвещенство, защото й бил назначен час за изповед, лично отецът излязъл с каменно лице и й казал, че сега не може да я приеме и че едва ли някога това има смисъл да стане, тъй като той не е уверен, че сеньорината е избрала правия път. Той й наговорил грубо куп неща, които римските, словоохотливи езици, разпространяват в най-различни варианти. Във всички тези невероятни измишльотини обаче се повтаря твърдението, че Вероника Ломбарди не била достойна за монахиня към ордена „Сан Антонио“ и че отец Сагитиниус я бил насочил уж към светския живот, ако искала младата християнка да направи добро на своята църква и на всички свои приятели от нейното общество за космични изкуства. Строго, но все пак насърчително, отец Сагитиниус даже намекнал, че се очаквала смяна на папата и че, може би, новият папа щял да бъде твърде благосклонно настроен към инициативите на „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“… От Вероника Ломбарди се искало само едно: да спечели на всяка цена симпатиите на министерството на културата и на президента. Разбира се, всичко това, по всяка вероятност, са злобни измислици и празни клюки, защото на всички е добре известен фанатизмът на отец Сагитиниус и неговата люта омраза към лъжата и козните на дявола.

Имаше в Рим обаче още по-безпощадни злоезичници, които разправяха, че още като излязла от „Сан Антонио“, объркана и разнебитена душевно до крайна степен, Вероника Ломбарди се срещнала ненадейно със самия министър на културата, сеньор Клаудио Ариени. В почти безумно състояние тя се затичала към него и го прегърнала, след което той я качил на колата си и цяла нощ тя не се върнала в къщи…

Ала всичките тия врагове на щастливата двойка не можеха да си обяснят, защо младоженката се държа така странно по време на сватбените церемонии и на самото празненство. Тя ту се притискаше предано и щастливо към своя съпруг, ту гледаше хладно и тъжно пред себе си, сякаш нямаше нищо общо със своята собствена сватба. Присъствуващите смятаха, че за една религиозна и образована сеньорина с толкова благородно сърце, отдадено до този момент тъй вярно и непоколебимо на Санкта Чечилия и Иисус Великолепния, един такъв рязък обрат в живота й не можеше да се отрази по някакъв друг начин. Какво се беше случило между двамата през нощта преди сватбата, никой не знаеше. Но всички, които познаваха до този момент Вероника Ломбарди, бяха на мнение, че след тази нощ в нейните очи и движения живее съвсем друга жена. От предишната й осанка и мъдър, жизнерадостен дух, не бе останало нищо. След всеки изблик на най-нежна преданост към своя съпруг в очите й, изведнъж лицето й се вкаменяваше и тя поразително заприличваше на майка си Констанца Бочерини.