От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Това не бяха хубави новини. Аниор отиде да се запознае със записите за поведението на Нериф по време на този живот. Синоа беше прав. Нериф отклоняваше посланието в грешна посока. Обсъди с Гивок и Синоа няколко варианта как да повлияят на държането му.
— Може би просто трябва да го убием и да го върнем — каза Синоа.
— Не — възрази Аниор, — така ще се наложи Нериф отново да се роди там, а това няма да е добре за него. Очевидно е време да се прекъснат физическите му живота.
— Тогава да го изплашим, да му върнем респекта в черния дявол — предложи Гивок. — Можеш да му се явиш и да го заплашиш.
Аниор поклати глава.
— За това е вече късно. Не мисля, че ще постигна много със заплашване. Наистина е много озлобен. Може да стане и по-лошо.
Той потъна в размисъл. Гивок и Синоа чакаха търпеливи. Изведнъж върху лицето на Аниор се появи усмивка.
— Имам друга идея. Сигурно няма да ви хареса, но нищо. Не вярвам Нериф да се държи така, защото е много ядосан на черния демон. Много други хора от тази област са пострадали не по-малко от него и въпреки това не обвиняват черния демон във всичките си беди. По-скоро Нериф подсъзнателно мрази именно мен, а не черния демон.
— Но това е абсурдно — извика Гивок, — той те обича и би направил всичко за теб!
— Границата между любовта и омразата понякога е много тънка и лесно се прескача — тихо възрази Аниор. Спомни си за Веова и Сатара и се натъжи. Но се стегна и изложи идеята си:
— Трябва да оправя отношенията си с него и е по-добре това да стане на физическо ниво. Там последствията от погрешни стъпки не са така фатални. Ще се преродя в същото село.
— Ти да се родиш на Аритан? — Гивок не искаше да повярва на ушите си. — Но ние не можем да останем и без теб!
— Ще можете. Ти ще поемеш командването. Тимон ще ти помага. Можеш да му имаш доверие. Аз сигурно няма да отсъствам дълго. Имам усещането, че нещата ще се развиват драматично и няма да умирам чак на стари години.
Стана и се зае с подготовката на бъдещия си живот на Аритан. Отново щеше да се роди като момиче. Нямаше да си спомня нищо за това кой е, но на подсъзнателно ниво щеше да действа в правилната посока. И щеше да се срещне с Нериф. Какви ли взаимоотношения щяха да изградят?
Долепила ухото до ствола на дървото, Ю се заслуша в хубавата песен, която звучеше някъде там, вътре. Съжаляваше, че стволът бе толкова гладък и тя не можеше да се изкатери на дървото. То бе много високо и оттам тя щеше да види цялата околност.
Но на другото, стоящо отсреща, можеше. Тя остави високия бук и се затича към дебелия дъб. Беше много стар, кората му бе накъсана, имаше дупки в него. Ю бе открила начин да го изкачва и сега впи малките си пръсти в него. Дъбът имаше широка корона, клоните му бяха дебели и Ю се настани на един от тях, като се облегна на ствола. Това дърво не пееше като другото, а шепнеше нежни думи. Ю не ги разбираше, но обичаше да ги слуша. Беше щастлива и спокойна, чувстваше се защитена.
Възрастните разказваха, че тези две дървета ги били смятали някога за свещени, че им се молили и им поднасяли подаръци. Ю също им правеше подаръци. Не знаеше защо другите вече не го правят. Защо даваха подаръците само на Таута, който седеше на камък в средата на селото. Тя и него обичаше, но никога не го бе виждала. А разправяха, че старейшината Дакид понякога вижда как демонът идвал в тази гора и също прегръщал тези дървета. Ю все чакаше Таута да се появи. Той сигурно разбираше какво говори дъбът, искаше да го попита за значението на тези думи.
Ю затвори очи и се замечта. Представяше си как Таута долита, кацва на поляната и се усмихва така мило като статуята. Не разбираше защо Дакид все го ругаеше. Таута не ѝ се видя страшен и зъл. Веднъж, още съвсем малка, се бе качила в скута му и го бе прегърнала. А като я забелязаха, всички се бяха развикали и майка ѝ бързо дотича и я махна оттам. После много ѝ се кара.
Вече не смееше да се изкачва върху Таута, само тайничко галеше ръцете му и тихо го молеше да я посети в свещената гора. Но засега той не идваше. А може би тя просто не го виждаше? Бабата бе разправяла, че много рядко някой можеше да види черния демон. Дакид бил един от тях и Ю горещо му завиждаше.
Отвори очи и видя, че слънцето вече стоеше високо на небето. Пак щеше да закъснее за обяд! Бързо слезе от дървото, хвърли един последен поглед на любимото си място за игра и се затича.