От светлина родени

— Виж какво се е случило с гердана ти. Мидичките паднаха и Таута се разсърди. Земята започна да трепери. Трябва да ни помогнеш да го успокоим.

Ю гледаше с тъжни очи Таута. През всичките тези години тя му се бе молила да се покаже поне веднъж, а той все я пренебрегваше. Сега може би щеше да дойде. Но не можеше да остави хората на селото да загинат, за да види Таута. Каза с твърд глас:

— Ще опитам да го успокоя. Но не знам дали ще ме послуша. Донесете ми нова здрава връвчица и малко чиста вода.

Една жена веднага изтича до близката къща и донесе нова кожена връв. Друга донесе вода. Ю се наведе и събра мидичките. Изми ги във водата и ги наниза на здравата връв. Завърза гердана на шията на Таута. След това клекна пред него и каза:

— Моля ти се, не се сърди. Времето си взе своето. Но аз оставам твоята годеница и ти подарявам нов гердан. Приеми този подарък и моята вярност за всички времена.

Селяните край нея с учудване и страхопочитание станаха свидетели на тази клетва. Момичето се бе обрекло на черния демон, за да ги спаси. След това Ю стана, отиде до Таута, погали го леко и го целуна. Тя бе годеницата му вече не само в подигравките на децата, тя стана наистина такава.

Обърна се и се усмихна на останалите. И тази усмивка толкова приличаше на усмивката на Таута, че присъстващите изтръпнаха. После каза:

— Таута не е лош демон. Вярно, той разтърсва земята и понякога бълва камъни, пепел и огън, но той предупреждава хората и те могат да избягнат нещастието, ако го послушат. Не е виновен Таута, че хората не искат да разберат. Страшни са неговите избухвания, но след това има дъжд и земята ни става плодородна. Не трябва да го ругаем, а трябва да му бъдем благодарни.

След това момичето се отправи към вълшебната гора. Селяните я следваха. Младите стъпваха за първи път там, а старите си спомняха всяко дърво, всеки храст. Защото във вълшебната гора всичко си оставаше така, както си е било преди векове, когато тя за първи път се бе появила тук.

Те стигнаха малката поляна, поклониха се на двете свещени дървета и им поднесоха цветя, както едно време. А Ю прегръщаше големия бук, който тихо почна да шумоли, и после се долепи до дъба, който отговори по същия начин. Селяните паднаха на колене от страхопочитание и пред дърветата, и пред момичето, а после си отидоха по домовете успокоени.

Ю остана до дъба, заслушана в нежните думи, които не разбираше, и започна да плаче. Не знаеше какво я бе накарало днес да действа и говори така, но вече знаеше, че тя завинаги бе обречена на Таута и на двамата му приятели.