От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Тимон се разхождаше нервно в зоната за почивка. Очакваше Аниор. Рутезите го бяха помолили да остане с тях и той се чудеше дали го правеха заради себе си или заради него. Толкова отдавна ги познаваше и все пак тези рунтави същества останаха загадка за него.
Знаеше, че ако поиска да остане, Аниор ще се съгласи. Но не знаеше дали да поиска. Не искаше да се натрапва.
Аниор помоли за разрешение да влезе в личната му зона. У Тимон се надигна паника. Изведнъж му се поиска да избяга. Потисна този пристъп на слабост и даде разрешението.
Пристигайки, Аниор се огледа учуден. Тимон не бе обзавел личната си зона с нищо. Това бе толкова необичайно, че Аниор се почувства като на чужда територия. Подът беше черен и само звездите светеха над главите им. Едва различаваше Тимон с тъмното му облекло и с черната му коса. Представи си за момент какъв странен силует трябва да представлява самият той в тази обстановка.
— Не желаеш да ме видиш или не желаеш да бъдеш видян? — попита той сериозно.
— Нито едното, нито другото. Просто не искам да се разпореждам в чужда къща — отговори Тимон.
Аниор помълча, сядайки на пода. След това помоли:
— Ще ми направиш удоволствие, ако превърнеш това пространство в любимото си място за почивка.
Тимон се поколеба за момент, но след това всичко наоколо просветля.
С учудване Аниор видя, че се намира седнал на ливада, обиколена от дървета и граничеща с бърза река. Позна мястото и се засмя. Превърна се в аританското момиче, което липсваше в този пейзаж.
— Така подходящо ли е?
Тимон се усмихна смутен. Но все пак успя да се пошегува.
— Почти. Ако сега ни види брат ти, сигурно ще се побърка от ревност.
— Нериф е на планетата — отговори Аниор малко тъжно. — Искаше да поживее като човек и изпълнява важна задача.
Тимон го погледна учуден и тихо отвърна:
— Това може да е опасно за него. Говоря от собствен опит.
— Няма страшно. Той не осъзнава кой е и последствията няма да са така трагични, както бяха за теб.
Тимон отправи замечтан поглед към рекичката и тихо предложи:
— Бих те поканил да се изкъпем. Надявам се този път да не ме давиш.
Аниор влезе в играта. Хареса му, че Тимон можеше да поддържа такава лека форма на общуване въпреки смущението си. Отиде до реката, изхлузи бавно роклята, постоя нарочно така, докато Тимон го огледа добре, и се хвърли във водата. Тимон доближи брега, също се съблече и се хвърли след него.
Вирът не беше голям и те плуваха, пръскайки се с вода и докосвайки неволно голите си тела. Аниор просто се отдаде на тази игра. Изскочи от водата и се затича към единия край на ливадата. Седна в тревата и почака Тимон да го последва. Той седна усмихнат до него, заигра се нежно с косата му, която се бе разплела, и каза щастлив:
— През цялото време мечтаех за това, което става сега.
Погледна Аниор в очи и въпреки че това бе астрално тяло, Аниор го побиха тръпки. Тимон се наведе към него, сграбчи го за раменете, притисна го до тревата и го целуна страстно и дълго. Аниор не се съпротивляваше. Имаше нещо толкова хубаво в това просто да се отдаваш на тези силни ръце, които сега милваха тялото му, да усети желанието на другия, неговите устни по гърдите си и все по-надолу и по-надолу. Наслаждаваше се на това усещане и галеше черната къса коса.
А после Тимон отново се движеше нагоре по тялото му и се притискаше изцяло до него. Бяха си изградили тела, подобни на физическите, и играеха играта на физическата любов. Но техните тела бяха астрални, както и чувствата им. И скоро Аниор усети как го обливат вълни на блаженство, как трепти заедно с Тимон. И се отдаде без притеснение на неговата любов. Не очаквайки нищо от нея, той успя да получи максималното, което тя можеше да даде.
Изтощени, те лежаха един до друг на ливадата и възстановяваха силите си с розовата смес. Тимон седна, обходи с поглед красивото тяло до него и отвърна глава. Беше силно смутен. Не разбираше как Аниор му позволи това, за което бе мечтал, откакто го видя тогава на Аритан. Та той едва ли го обичаше! Но как те тогава успяха да съгласуват трептенията си12? Всичко бе станало толкова леко и естествено.
12
Астралните същества достигат състоянието на екстаз, когато центровете им на съгласуване влизат в резонанс. Това става само когато се обичат истински.