От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
— Щом не желае, остави го — отговори Аниор на Гивок. — Ще го приберем окончателно следващия път.
Отново се залови за работата си. Честите нещастия бяха дали своя резултат. Хората се подкрепяха взаимно. Постепенно се бяха разпространили почти навсякъде, където условията позволяваха един нормален живот. Говореха различни диалекти, но все още се разбираха помежду си. Това също струваше на Аниор и помощниците му големи усилия. Искаше да запази общ език на планетата. Уеднаквяваше го непрекъснато. Гледаше никое племе да не остава за по-дълго изолирано. Отскоро въведе и писмеността. Вече имаха много работа. Сега присъствието на рутезите се изплащаше.
Облегна се назад и помисли за Тимон. Къде ли скиташе сега и какво ли правеше? Не беше чул нищо за него, откакто той ги беше напуснал след онази странна война. А оттогава бе изминало много време.
Като си спомни тези събития, Аниор въздъхна тежко. Не бе виждал не само Тимон оттогава, но и Боар. Почувства се много самотен. Всичките му приятели бяха далеч. Сатара откога го нямаше, Боар не се обаждаше, Нериф го проклинаше на Аритан, а гората с двете дървета се намираше на планетата и той рядко имаше възможността да я посети.
Отърси се от тези тъжни мисли и тъкмо щеше да види докъде бяха стигнали диабата, занимаващи се с промените в животинския свят, когато видя вълнението между рутезите.
Накирас дотича възбуден.
— Тимон пристигна!
Аниор изтръпна. Нима бе усетил идването му? Попита:
— Къде е?
— В граничната зона. Дежурният го откри. Каза, че седи там от известно време и явно не смее да се обади.
Значи просто по телепатичен път бе усетил присъствието му. Аниор се зарадва, като че ли скъп стар приятел му идваше на гости, и се смути от това чувство. Прехвърли се в граничната зона, за да покани Тимон лично.
Тимон се колебаеше. Уж бе решил да се възползва от щедростта на Аниор и да приеме поканата му, но сега имаше съмнения. Бе обиколил цялата вселена, все в търсене на място, където да може да се установи, но не бе намерил такова. Беше се преместил на горното ниво, там обаче се почувства още по-зле. Всички го презираха. По-рано това не му пречеше, но откакто носеше болката на Аниор у себе си, той страдаше от угризения на съвестта и стана чувствителен към мнението на другите за него. Като че ли се отразяваше в тях и виждаше себе си с техните очи. Отчаян, той бе решил да се върне във физическия свят и да започне новия жизнен път от най-ниското ниво, когато се срещна с второто Аз на Аниор.
Остана поразен от тъгата, която носеше този теор с вид на нежно момче у себе си. Не беше нарушил никакви вселенски закони, но страдаше не по-малко от Тимон. Боар не го отбягваше като другите, беше привлечен към него от това, което носеше в гърдите си и което бе част от Аниор.
Боар го посъветва да се върне при Аниор и да го помоли за работа. Каза му усмихнат, че ще го използва за куриер, за да предаде много поздрави на второто си Аз. Така той бе дал повод на Тимон за това посещение.
Видя да долита Аниор. Огромният диабо кацна пред него и сгъна усмихнат крилата си на гърба.
— Здравей, Тимон. Радвам се да те видя.
Тимон почувства тази радост и тя го смути още повече. Отвърна със сведени очи:
— Здравей. Идвам от нивото на теорите, за да ти предам много поздрави от Боар.
Когато чу името на второто си Аз, Аниор изтръпна. Болка сви сърдечния му център и той за миг се замечта. Тимон видя тази реакция и се изпълни с жал. Не към Аниор, а към себе си, че нямаше никого, заради когото да му е мъчно.
— Ела в централата — каза Аниор още леко тъжен, — рутезите ще се зарадват много да те видят.
Когато пристигнаха там, Накирас пръв се хвърли в краката на Тимон и го погледна със светнали очи. Извика:
— Капитане, толкова се радвам да Ви видя!
Други рутези дотичаха и повториха същото. Тимон стоеше объркан и смутен. Каза тихо:
— Благодаря за това посрещане. Но аз не съм ви вече капитан. И не искам да се хвърляте в краката ми. Не го заслужавам.
Рутезите станаха, смутени от реакцията си. Никога те не се бяха хвърляли в краката на Аниор. Знаеха, че той щеше да им се сърди, ако го направят. Но старите рефлекси и старата привързаност не си бяха отишли. Погледнаха притеснени към Аниор, който разбра смущението им и се засмя.
— Не се притеснявайте. Сигурен съм, че Тимон е заслужил това уважение, щом го поддържате и досега.
После се обърна към Тимон усмихнат:
— Надявам се да се видя с теб по-късно насаме. А сега вземи тайфата си и се преместете в зоната за почивка, защото тук все пак трябва да поработим.
Но му беше трудно да се концентрира отново върху работата си, след като Тимон и рутезите напуснаха централата. Фактът, че Тимон се бе срещнал с Боар, го изпълни с мъничко завист. Колко ли трябваше да работи още, за да натрупа достатъчно сила да стане теор? И да може да се премести на горното ниво, когато пожелае? Отново го обхвана тъга. Концентрира мислено цялата си любов в един лъч и го изпрати към второто си Аз. А след това почака с надежда. Когато усети нежността на Боар да се разлива по тялото му, щастливо се облегна назад в пространствения хамак. Благодари на съдбата, че Боар съществуваше и го обичаше, макар че беше далеч от него.