Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— А защо просто не обградите хълма с ограда от духове? — попитах аз. Оградата от духове представляваше редица от черепи, омагьосани от Друид, през която никой не смее да премине.
Мерлин ме зяпна като че ли съм си загубил ума.
— Ограда от духове! В навечерието на Самейн! Това е единствената нощ в годината, малоумнико, в която оградата от духове не действа! Трябва ли всичко да ти обяснявам? Оградата от духове, глупако, действа, защото впряга душите на мъртвите да плашат живите, но на Самейн душите на мъртвите са свободни да бродят където искат, така че не могат да бъдат впрегнати. На Самейн оградата от духове е толкова полезна на света, колкото и нашите умове.
Приех упрека му спокойно.
— Надявам се само да няма облаци — казах аз, опитвайки се да го омилостивя.
— Облаци ли? — предизвикателно ме погледна Мерлин. — Защо трябва да ме безпокоят облаците? О, разбирам! Оня слабоумен Гауейн ти е казал, само дето нищо не е разбрал. Ако е облачно, Дерфел, Боговете ще успеят да видят нашия сигнал, защото тяхното зрение, за разлика от нашето, не се влияе от облаци, но ако е твърде облачно, тогава има вероятност да завали — гласът му беше като на човек, който обяснява нещо много просто на малко дете, — а един проливен дъжд ще загаси всичките големи огньове. Ето това е. Беше ти много трудно сам да се досетиш, нали? — сърдито ме погледна той, после се обърна и се загледа в кръговете от дърва. Облегна се на черния си жезъл, разсъждавайки върху огромната работа, която бе свършил на върха на Мей Дун. Дълго време мълча, после изведнъж сви рамене. — Замислял ли си се някога какво щеше да стане, ако християните бяха успели да качат Ланселот на трона — попита той и в гласа му вместо гняв звучеше тъга.
— Не, лорд — казах аз.
— Тяхната 500 г. щеше да дойде и те всички щяха да чакат идването на глупавия си прикован Бог.
До този момент Мерлин гледаше към подредените редици от дърва, сега изведнъж се обърна към мен.
— Ами ако той не беше дошъл? — попита той в недоумение. — Да речем всички християни са се подготвили, всички с най-хубавите си наметала, всички измити и изтъркани, молещи се и… нищо не става. Тогава какво?
— Тогава през 501 г. нямаше да има нито един християнин — казах аз. Мерлин поклати глава.
— Съмнявам се. На свещениците това им е работата — да обясняват необяснимото. Такива като Сенсъм щяха да измислят някаква причина и хората щяха да им повярват, защото толкова им се иска да вярват. Народът не се отказва от надеждите заради разочарованията, Дерфел, а само удвоява надеждите си. Какви глупаци сме всички.
— Значи вие се страхувате — казах аз и изведнъж ми стана мъчно за него, — че на Самейн може нищо да не се случи?
— Разбира се, че се страхувам, малоумнико. Нимю обаче не. — Мерлин хвърли поглед към Нимю, която мрачно ни наблюдаваше. — Ти си пълна с увереност, малката ми, нали? — подигравателно я запита той. — А ако питаш мен, Дерфел, иска ми се никога да не бяхме стигали дотук. Дори не знаем какво трябва да стане като запалим огньовете. Боговете може да дойдат, а може и да изчакат някой по-благоприятен момент. Разбираш ли?
— Мисля, че да, лорд.
— Съмнявам се. Даже не знам защо си губя времето да ти обяснявам! Със същия успех мога да обяснявам на някой вол тънкостите на риториката! Какъвто си глупав. Можеш вече да си вървиш. Донесе Екскалибур.
— Артур си го иска обратно — казах аз.
— Сигурно. Може и да си го получи, когато Гауейн свърши с него. А може и да не си го получи. Какво значение има? Престани да ме тревожиш с дреболии, Дерфел. И довиждане.
Той тръгна, отново обзет от гняв, но след две-три крачки спря и се обърна да викне Нимю. — Ела, момиче!