Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Колко време ще остане затворен? — попита ме Галахад.
— Докато Артур му прости — отвърнах, — а той все някога ще му прости, защото винаги прощава на враговете си.
— Съвсем като християнин.
— Съвсем като глупак — казах аз след като се уверих, че Гуидър не може да ме чуе. Бе отишъл да гледа мечката отблизо. — Но на природения ти брат едва ли ще прости. Всъщност аз го видях преди няколко дни.
— Ланселот ли? — изненада се Галахад. — Къде?
— Със Сердик.
Галахад се прекръсти, нехаещ за смръщените погледи, които предизвика с това. В Дурновария, както и в повечето градове на Думнония, повечето хора бяха християни, но днес улиците бяха изпълнени с езичници от провинцията и мнозина горяха от желание да се счепкат с християнските си врагове.
— Мислиш ли, че Ланселот ще се бие на страната на Сердик? — попита ме Галахад.
— Че той кога се е бил? — отвърнах аз язвително.
— Да, но може.
— Тогава, ако изобщо се бие, ще е на страната на Сердик.
— В такъв случай се моля да ми се изпречи на пътя, за да го убия — рече Галахад и пак се прекръсти.
— Ако планът на Мерлин се осъществи, няма да има война, Само клане, предвождано от Боговете.
Галахад се усмихна.
— Бъди честен с мен, Дерфел, мислиш ли, че Мерлин ще успее.
— Точно за това сме тук да видим — казах уклончиво и изведнъж ми дойде наум, че в града сигурно бе пълно със сакски шпиони, дошли да видят същото. Те вероятно бяха привърженици на Ланселот, брити, които можеха да се слеят с непрестанно нарастващата тълпа. Ако планът на Мерлин се провалеше, помислих си аз, това щеше да даде кураж на саксите и напролет битките щяха да бъдат още по-тежки.
Дъждът се засили. Извиках Гуидър и тримата тичешком се върнахме в двореца. Гуидър умоляваше баща си да му разреши да наблюдава призоваването от нивите непосредствено под укрепленията на Мей Дун, но баща му поклати глава.
— Ако вали така — каза Артур, — и без това няма нищо да стане. Само ще настинеш и после… — изведнъж думите му застинаха на устата, защото за малко щеше да каже: „и после майка ти ще ми се сърди.“
— После ще заразиш с хремата си Моруена и Серен — довърших аз, — аз пък ще я прихвана от тях и ще я предам на баща ти и когато дойдат саксите цялата войска ще киха.
Гуидър поразмисли върху това за миг, но реши, че приказвам безсмислици и дръпна баща си за ръка.
— Моля те!
— Можеш да гледаш от горната зала като всички нас — не отстъпи Артур.
— Тогава може ли да се върна и да погледам мечката, татко? Тя започна да се напива и скоро ще пуснат кучета срещу нея. Ще стоя на сушина. Обещавам. Моля те, татко?
Артур го пусна да върви и аз пратих Исса да го пази, а ние с Галахад се качихме в горната зала. Преди година, когато Гуинивиър все още идваше понякога в този дворец, тук всичко бе изискано и чисто, но сега бе занемарено, прашно и запуснато. Сградата бе римска и Гуинивиър се бе опитала да възстанови древното й великолепие, но войската на Ланселот бе разграбила двореца по време на бунта и никой не бе поправял разрушеното. Хората на Кунеглас бяха наклали огън на пода и малките плочки се бяха изкривили от горещината. Самият Кунеглас стоеше пред широкия прозорец и мрачно гледаше над сламените и керемидените покриви на Дурновария към Мей Дун, който почти се бе скрил зад пелената на дъжда.
— Ще намалее, нали? — погледна ни с надежда той, когато влязохме.
— По-скоро ще се засили — каза Галахад и в същия момент откъм север изтрещя гръмотевица и дъждът наистина се усили и заблъска по покривите. Дървата, подредени на върха на Мей Дун, сигурно вече подгизваха, но засега само най-горните, по-дълбоките пластове навярно все още бяха сухи. Всъщност те щяха да останат сухи час и повече при този проливен дъжд, а когато в сърцето на огъня има сухи дърва, те бързо щяха да подпалят мокрите над тях. Но ако дъждът продължеше да вали така през нощта, нямаше да могат да се разгорят както трябва.