Господарят на войната

Но надеждите продължаваха да нарастват, тъй като следобяд в града пристигна и кралят на Поуис, Кунеглас, заедно с десетина мъже, сред които и сина му Пердел — вече пораснал млад момък, с едва наболи мустаци. Кунеглас ме прегърна. Той беше брат на Сийнуин, аз не познавам по-свестен и по-честен мъж. Беше се отбил пътьом при Мюриг и сега потвърди опасенията ни, че краля на Гуент не иска да воюва със саксите.

— Той вярва, че неговият Бог ще го закриля — мрачно каза Кунеглас.

— Ние също — махнах аз с ръка към прозореца на двореца в Дурновария, от където се виждаха полите на хълма Мей Дун, почернели от хора. Всички те се надяваха да са по-близо до онова, което тази важна нощ щеше да донесе. Мнозина се бяха опитали да се изкачат до върха, но Черните щитове на Мерлин ги държаха на разстояние. В полето северно от укреплението група храбри християни шумно се молеха на своя Бог да прати дъжд, та да удави езическите огньове. Но разгневената тълпа ги прогони. Една от жените християни бе пребита и Артур трябваше да изпрати войници да успокоят духовете.

— И какво ще стане тази нощ? — попита ме Кунеглас.

— Може и нищо, кралю-господарю.

— Да не би да съм бил толкова път за нищо? — изръмжа Кълхуч. Той беше як мъж, свадлив и цапнат в устата, и беше един от най-близките ми приятели. В битката край Лондон срещу саксите на Аел една бойна брадва се бе врязала дълбоко в крака му и оттогава Кълхуч куцаше, но не обръщаше внимание на огромния белег, останал от тази рана и смяташе, че си е същият страховит копиеносец какъвто винаги е бил.

— А ти какво правиш тук? — заяде се той с Галахад. — Нали беше християнин?

— Не бях, а съм.

— Значи се молиш за дъжд, така ли? — обвини го Кълхуч. То вече беше почнало да вали, но само леко пръскаше. Някои хора вярваха, че небето скоро ще се изясни, но неизбежно имаше и песимисти, които смятаха, че дъждът ще се засили.

— Ако наистина започне да вали из ведро тази нощ — рече Галахад, който с удоволствие приемаше словесните двубои с Кълхуч, — ще признаеш ли, че моят Бог е по-силен от вашите?

— Ще ти прережа гърлото — изръмжа Кълхуч без никакво намерение да изпълни заканата си, защото и той като мен от години бе приятел с Галахад.

Кунеглас отиде да разговаря с Артур, Кълхуч тръгна към една кръчма при северната порта на Дурновария да търси някакво червенокосо момиче, а ние с Галахад и малкия Гуидър влязохме в града. Атмосферата бе жизнерадостна, като че ли някакъв голям есенен панаир бе напълнил улиците на Дурновария и околните поляни. Търговци бяха опънали сергии, кръчмите работеха на пълни обороти, фокусници омайваха тълпата с майсторството си и десетки менестрели пееха по ъглите. Една обучена мечка се търкаляше нагоре-надолу по хълма на Дурновария под къщата на епископ Емрис и ставаше все по-опасна и по-опасна, защото хората я поеха с медовина. Зърнах епископ Сенсъм, който надничаше през един голям прозорец и зяпаше огромното животно, но щом ме видя се дръпна назад и затвори кепенците.