Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Един месец — отвърна Ариел, леко зашеметена от скорострелния монолог на жената.
Корин кимна и започна да се рови в купчината папки на бюрото си.
— Знаете ли, имате голям късмет. Рядко имаме свободни къщи за даване под наем. Как избрахте точно нашето селце за щаб-квартира, ако мога така да се изразя?
Въпросът беше поднесен толкова невинно, че ако Корин не бе употребила думата селце, Ариел можеше да се изтърве и да каже истината. Вместо това се загледа внимателно в жената и откри, че очите й пак я бяха излъгали.
Първото впечатление, което оставяше Корин, бе, че е дребна, закръглена жена. Едва сега забеляза, че, подобно на Шана, тя беше извънредно висока. При все че едва се забелязваше, погледа й имаше хитър блясък, който подсказа на Ариел, че наивността на жената е само привидна.
Като се насили да се усмихне, Ариел съчини набързо:
— Една приятелка минала оттук преди няколко седмици. Беше толкова впечатлена от Сенктюъри. Каза, че все едно е направила крачка назад в миналото. Понеже знаеше, че възнамерявам да идвам в тази област, за да търся книги, предположила, че ще ми допадне да се настаня тук.
— И съм сигурна, че ще бъде така! — обяви Корин, като й подаде лист и химикал. — Бихте ли попълнили договора за наемане на жилището, за да приключим с формалностите.
Ариел погледна към договора и разтревожено преглътна. Не бе предполагала, че ще й се наложи да попълва нещо подобно. Лусиен също. Какво, за Бога, трябваше да направи?
— Нещо нередно ли има, мис Смит?
На Ариел й потрябваха няколко секунди, за да осъзнае, че „мис Смит“ това е тя. Вдигна очи към Корин и повторно се усмихна насила.
— Моля ви, наричайте ме Ариел. Просто... м-м... имам среща след няколко часа и се надявах да успея да се настаня и да се освежа. Надявам се да нямате нищо против да ви платя сега и да попълня формуляра по-късно?
— Е, не знам — промърмори намръщено Корин. — Малко е необичайно.
Ариел погледна смутено към формуляра. Вероятно можеше да излъже, но ако Корин провереше данните, бързо щеше да разбере, че Ариел не е тази, за която се представя. Проклятие! Както да прави сега?
Можеше да направи само едно нещо и то беше да се върне обратно при Лусиен и да види какво ще измисли той. Лусиен познаваше тези хора, така че по-добре знаеше дали лъжата би свършила работа.
— Боя се, че нямам време да попълня договора, защото ще закъснея за срещата си. Ще намина по-късно...
Телефонът иззвъня и я прекъсна. Корин се усмихна извинително и вдигна слушалката. Докато разговаряше бързо с някого, Ариел извърна поглед към прозореца.
Корин затвори телефона и обяви:
— Съжалявам, но ме викат по спешност и ми се налага да изляза веднага. Тъй като днес на работа съм само аз, агенцията ще бъде затворена. Така че нека да направим така, както предложихте. Ще предплатите наема, а по-късно можете да попълните договора за наемане на къщата. С чек ли ще платите или с кредитна карта?
— В брой — отвърна Ариел, като остави химикалката и формуляра на бюрото, и отвори портмонето си. Извади една пачка и започна да брои банкнотите. Щом ги подаде на Корин, тя я погледна с неодобрение.
— Нещо нередно ли има?
— Малко е необичайно да се плаща в брой.
Ариел осъзна, че отново й се налагаше бързо да измисли нещо.
— Ами, често ми се случва да откривам книги на разни разпродажби или бит-пазари, където хората не приемат чекове или кредитни карти, така че съм свикнала да пътувам с пари в брой. Освен това така се ограничавам от прекомерни разходи, докато пътувам по работа.
Корин все още нямаше щастлив вид, но все пак прие парите и й подаде ключа. Ариел го пусна в портмонето си и й се прииска да се отпусне облекчено. Беше успяла да премине през това изпитание. Сега просто трябваше да се върне при Лусиен.
Насочи се към вратата.
— Благодаря ви, Корин. Ще се отбия тия дни и ще попълня формуляра.
— Не забравихте ли нещо?
Ариел се завъртя към нея и предпазливо повтори:
— Да съм забравила нещо?
— Къде се намира къщата.
— Но разбира се! Не знам какво става днес с мен. Предполагам, че съм изморена от дългото шофиране.
Корин я изгледа продължително през присвитите си очи и Ариел доби предчувствието, че току-що отново бе направила голяма грешка. Инстинктивно притисна портмонето до гърдите си. Поне ключът беше в нея, а Лусиен бе казал, че щом веднъж го вземе, той може да дойде при нея, ако попадне в беда.
Помисли си дали да не стисне кристала, висящ на шията й, но се отказа. Не знаеше с какво точно си има работа тук и нямаше нужда да разлайва кучетата. Благоразумието й се оказа основателно — Корин седна зад бюрото си и извади една карта.