Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Никак не ме успокояваш.
— Не се бой, аз ще се оправя с него.
Имаше нещо в тона на Ана, което обезпокои Джейн. Момичето имаше приятен характер, бе винаги весела и готова да оцени добрата шега. Сегашното й настроение не бе присъщо за нея. Джейн не искаше приятелката й да попадне в неприятна ситуация по нейна вина.
— Ана.
— Да?
— Не искам да поемаш никакъв риск, за да ме защитиш. Никога няма да си го простя, ако те наранят.
Интересна работа, Ана изглеждаше по-скоро обидена от думите й.
— Не съм дете, Джейн. Способна съм сама да реша какви рискове да поема и да отговарям за действията си.
— Разбира се — Джейн бе още по-сериозна. — Извини ме.
Настъпи мълчание. После от устните на Ана излезе дълбока въздишка.
— Не, аз трябва да се извиня. Днес съм в лошо настроение. Само…
— Какво?
— Само дето този мъж…
Джейн погледна объркано приятелката си. Несъмнено днес бе много различна.
— Лорд Бидуел?
— Да.
— Какво е направил?
Изведнъж бледата кожа на Ана се оцвети в червено.
— Нищо.
Много бавно Джейн се изправи и се насочи към нея. Нещо ставаше между Ана и лорд Бидуел. Нещо интригуващо.
— Ана?
Девойката вдигна глава и срещна прозорливите очи на Джейн.
— Дразни ме неговата надменност — призна накрая. Очите й показваха нещо, което нямаше нищо общо с гнева. — Би ми доставило удоволствие да му се подигравам.
— Сигурна ли си, че това е единственото, което искаш? — попита я внимателно.
— Какво искаш да кажеш?
Джейн замълча за момент, неспособна да реши дали да се меси в проблемите на Ана или не. Само Бог знаеше, че в последно време животът й бе истинско бедствие, така че не бе най-подходящата да дава съвети. Накрая тъжното изражение на приятелката й я принуди да говори, поне можеше да й предложи утеха.
— Привлича те, нали? — попита внимателно.
Ана не можеше да се преструва повече. Бузите й пламнаха при директния въпрос.
— Аз… Господи, да. Не знам как се случи. Той бе врагът и изведнъж… се намирах в обятията му и мислех, че ще припадна. Беше унизително.
Джейн леко се усмихна като чу тази объркана изповед. Преди месец щеше да се подиграва на абсурдната идея, че една разумна жена може да си изгуби ума по нещо толкова нелогично като желанието. Без съмнение, само глупавите и слабохарактерни момичета вярваха на тези глупости. Но сега сърцето й много добре разбираше какво чувства приятелката й.
— Не бъди толкова строга към себе си — промърмори тя.
Сладкото закръглено лице помръкна.
— Не, не съм. Само глупачка би се захласнала по някой донжуан. Една разумна жена би трябвало да се държи на положение, без значение колко вълнуваща е целувката на мъжа.
— Открих, че и най-разумната между жените не е имунизирана срещу чара на един съблазнител.
Ана отвори широко очи, доловила огорчението в думите на Джейн.
— О, скъпа, и ти ли?
Джейн сви рамене.
— Предполагам, че беше неизбежно. Така или иначе, няма да мисля повече за това. Имам по-важни неща за вършене.
— Как върви търсенето? — попита Ана, нетърпелива да смени неудобната тема.
Джейн се замисли за многобройните господа, с които се запозна, откакто Хелион я превърна в обществена знаменитост. Откри, че този факт я натъжава толкова, колкото и увлечението й по известен донжуан.
— Много бавно.
Ана изглеждаше наистина изненадана.
— Но нали те преследва цяла тълпа джентълмени.
— Да, знам.
— Джейн, какво става? — наведе се към нея.
— Май съм станала много взискателна, но…
— Но какво?
Забави се малко, за да обмисли отговора си. Трябваше да признае, че Хелион бе унищожил желанието й за познанство с евентуални кандидати. Но защо? Не бе резултат само на безспорната страст, която събуждаше у нея, както не бе и заради външния му вид. Не. По-скоро се дължеше на начина, по който й говореше, като на равен, а не като на глупаво момиченце. Също и на това, че одобряваше навика на Джейн да нарушава стриктните норми, ограничаващи ролята на жените до сляпо подчинение.
— Предполагам, че ми се иска да открия съпруг с поне минимално количество ум в главата си и който не смята, че щом нося пола, действам като идиот.
Изражението на Ана изразяваше носталгия.
— Да, разбирам те.
Джейн почувства да я полазват тръпки и обви ръце около тялото си.
— Би трябвало да съществува джентълмен с такива качества. Трябва само да имам търпение.
Ана се изправи на крака и докосна нежно ръката на приятелката си.
— Ще го откриеш, Джейн — увери я тя лека усмивка. — А сега трябва да тръгвам. Обещах на леля ми, че ще я придружа на една поетична сбирка. Май съм била в момент на лудост, когато съм приела.