Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Джейн се засмя. Бе решена да се отърве от усещането, че проектът й е обречен на провал.
— Може би няма да е толкова ужасно.
Ана сложи ръкавиците си с гримаса.
— Поемата е озаглавена „Ода за принца, нашия славен лидер в битката“.
Джейн не можа да сдържи явното потръпване.
— Пфу!
— Точно така! — Ана въздъхна театрално. — Ще се видим довечера.
Хелион нетърпеливо крачеше от единия до другия край на салона. Изръмжа и измери с убийствен поглед един джентълмен, който имаше нещастието да се изпречи на пътя му. Бедният човечец се спъна в минаващ слуга, а подносът с чашите шампанско се стовари върху група нищо неподозиращи матрони.
Хелион дори не му обърна внимание. Погледът му, мрачен и зноен, продължаваше да търси из множеството познатата слаба фигура. Къде беше, по дяволите?
Вече трети ден Хелион присъстваше на всяко скучно мероприятие, надявайки се да открие Джейн. Дори няколко пъти отиде до градската й къща, само за да бъде информиран, че госпожица Мидълтън има среща със своите бизнес партньори. В началото се почувства неспокоен, притесняваше се, че горещите му целувки са я уплашили. Все пак тя бе невинна, не бе свикнала със зашеметяващата сила на страстта. Но когато разбра, че съзнателно продължава да го избягва, притеснението му се превърна в необуздана ярост.
Може целувките му да са били горещи, но и тя не остана безучастна. Даже, за един кратък миг му отговори със същата страст. Дори и в момента можеше да усети сатенените устни и крехкото тяло, прилепено към неговото.
Хелион за пореден път огледа балната зала на Марлоу. Враждебното му изражение отблъскваше всички, който искаха да го доближат, дори и най-нахалните. В другия ъгъл на салона видя познати тъмни къдрици в комбинация с ужасна бална рокля. Най-накрая! Това едновременно го успокои и постави нащрек — като хищник, подушил жертвата си.
В момента тя бе сама и въпреки това, той не се поддаде на импулса си да я доближи. След последната им конфронтация си бе научил урока. Затова за момента се задоволи само да я огледа. Строгото й изражение и начинът, по който държеше ветрилото, му показаха, че не е толкова спокойна както обичайно. Усети напрежение в слабата фигура и видя недоверие в погледа. Трябваше да се приближи много внимателно. Една грешна дума и тя щеше да се изпари в нощта. Не бе лесна задача, когато единственото, което желаеше, бе да я вземе в прегръдките си и да се увери, че никога няма да избяга от него.
Старателно промени изражението на лицето си, пое дълбоко дъх и бавно се приближи. За щастие, Джейн изглеждаше заинтересована от танцуващите и не го забеляза до момента, в който застана пред нея.
— Джейн — промърмори той, загледан в меките устни, които нарушаваха сънищата му от доста време. — Май ме избягвате, скъпа.
Тя премигна изненадано при внезапната му поява. После изражението й се вкамени и повдигна брадичка по начин, който не предвещаваше нищо добро.
— Господин Колфилд.
— Мисля, че се разбрахме да ми казвате Хелион.
— Не — каза твърдо. — Вие решихте, че така ще ви наричам, а после очаквахте да го приема.
Той присви очи. Дотук с намерението да внимава. Тя бе решила да го провокира.
— Много добре, Джейн — хвана я здраво под ръка и я поведе към един тъмен ъгъл. — Явно желаете да се караме. Хайде. Да приключваме с това.
— Грешите, господине, нямам какво да ви кажа.
Хелион свъси подозрително вежди. Никога не я бе виждал така решена да скрие емоциите си. Студенината й бе много по-смущаваща от всяка обида.
— Не е практично, имайки предвид, че сме по средата на едно романтично ухажване — отговори той.
Тя въздъхна дълбоко.
— Вече не.
— И какво означава това?
Джейн не издържа на суровия му поглед и отклони очите си към стената.
— Утре ще получите петте хиляди либри, както се разбрахме.
Като чу това, Хелион се вкамени. Пет хиляди либри на негово разположение! Изглеждаше нереално. Без повече кредитори, които да го преследват всеки път, когато си беше вкъщи. Вече нямаше да се страхува, че обществото ще научи за срамното му положение. Нямаше да преглъща гордостта си и да разчита на милостта на чичо си. Единственото, което трябваше да направи, бе да се отдалечи от тази жена завинаги.
Трябваше да танцува от щастие. Вместо това се бореше срещу задушаващия прилив на гняв в гърдите му. Нима госпожица Мидълтън смяташе, че толкова лесно ще се отърве от него? Че може да го освободи като обикновен слуга, заинтересован само от парите й? Приближи се до нея и я прониза с поглед.
— Така ли?