Опасна мисия в Тексас

— Бен, в Тексас има ли закон, забраняващ дуелите?

— Мисля, че има. Сега такъв закон има във всеки щат, а освен това съществува и федерален закон. И какво от това?

— Ако не съм разбрал погрешно, този Нервайн те предизвиква на дуел. В такъв случай той ще извърши углавно престъпление. Това, което искам да направиш, е да се появиш с колана, в който затъкваш револвера, но без самия револвер. Имам чувството, че онзи негодник няма да остане спокоен, когато се появиш. Помни, че той няма да разбере, че нямаш револвер, докато не му кажеш.

— Значи аз отивам там и той пронизва гърдите ми с куршум. И какво би доказало това?

— Никога не бих позволил това. Повярвай ми, никога. Ще прибера Нервайн тук, в затвора ти, след което ще му купим билет и ще го изпратим с влака до следващия град надолу по линията. По този начин ще изглежда, че си се изправил в открит конфликт с него и когато всички в града разберат това, ще бъдеш в безопасност.

— До следващия път. Може би е по-добре да върна значката веднага и да офейкам в Мичиган или Чикаго, или някъде другаде, където никой не ме познава.

— Да, разбира се, може би ще е още по-добре, ако просто легнеш и умреш! От колко време продължава това — искам да кажа, откога те предизвикват по този начин?

— Сега, като се замисля, смятам, че е повече от две години, но имам чувството, че винаги е било така.

— А това можеше да бъде последният път, когато някой те разпознава, Бен. Времето лети.

Бен сви рамене.

— По дяволите, времето и аз сме приятели. Справяме се чудесно. — Той кимна. — Нека да опитаме твоя план. Сигурно още няколко години ще ме бива да изпълнявам длъжността шериф.

В уреченото време Бен Джонсън излезе от офиса и чу вик, който се разнесе от около трийсет ярда.

— По дяволите, най-накрая се реши да се изправиш срещу мен. Не мислех, че ще имаш куража да го направиш. Хайде да се захващаме за работа.

Бен излезе на улицата, а Нервайн заслони очи с ръка, докато пристъпваше към шерифа. Когато се приближи на двайсет фута, спря.

— Просто исках да съм сигурен, че това си ти, Бен. Изобщо нямаше да ми е приятно да убия някой вместо теб, а след това да те преследвам.

Той зае позиция на покритата с прах улица, като разкрачи крака и присви леко колена. Дясната му ръка се насочи към дръжката на револвера, който се подаваше от кожения кобур на дясното му бедро.

— Готов ли си, старче? — попита Нервайн. — Готов или не, времето ти настъпи. Сега ще трябва да умреш.

— Спрете, сър — разнесе се отляво сърдитият глас на Спър Маккой. — Не пипай оръжието или си мъртъв. Я се огледай! Дулото ми е насочено право към теб.

Нервайн се намръщи и се обърна така, че да вижда Спър.

— Какво правиш, по дяволите? Това не те засяга, въпросът е личен.

— Не е съвсем така, Нервайн. Казвам се Спър Маккой и съм агент от тайните служби на Съединените американски щати и те арестувам за нарушаване на закона и извършване на углавно престъпление. Дуелите са забранени в Тексас. Предизвика този човек на дуел, появи се готов да се биеш, а сега даде да се разбере, че си готов да извадиш револвера и да застреляш шерифа. Следователно имам всички основания да те поставя под арест заради това, че в момента извършваш престъпление. Вдигни ръце и сложи пръстите на главата си.