Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
Сенаторът, свикнал на компромиси в Сената, накрая се съгласи да отиде.
Те пристигнаха в „Съркъл Джей“ около три часа този следобед, а на входа ги посрещна въоръжен с карабина пазач. Когато Спър показа значката си, пазачът неохотно ги пусна и ги придружи до задната веранда.
Когато пристигнаха, Джордан ги посрещна с насочена ловджийска пушка.
— Не ви искам в моите земи! — изрева той.
— Тази земя не е твоя, Джордан. Повечето от нея ти открадна, а на останалата част си се настанил незаконно и се опъваш като магаре на мост! — изрева в отговор Уолингтън.
Спър вдигна ръка.
— Достатъчно. Тук съм в качеството си пазител на закона, правителството ми е дало това право, Джордан. Миналата нощ шестима от хората ти откраднаха двеста глави добитък от северната част на ранчото „Бар Уест“. Тук съм, за да ти кажа, че имаме свидетел, който е видял всичко и който ще свидетелства срещу теб. Знаеш, че в Тексас за кражба на добитък присъдата е бесило.
— По дяволите, не можете да докажете нищо. Един свидетел? Неговата дума срещу тази на шестима от хората ми. Никой съд няма да ме осъди.
— Това съвсем не е същото, като да подпалиш обор или да вършиш щуротии — например да чупиш прозорци — отвърна Спър с леден тон. — Това е углавно престъпление, което се наказва с бесило. Ти и твоите хора можете да увиснете на въжето и вие дяволски добре го знаете.
— Няма такава възможност.
— Изпратил ли е областният прокурор на теб и на хората ти съдебна заповед, че сте обвинени в убийство? — попита Спър.
— По дяволите, не. Знаеш, че няма да го направи. Това е скотовъден район. Онези момчета просто са се забавлявали и добре знаеш това. Между другото, онези четири момчета решиха да вземат надниците си и да се преместят в друга ферма в Канзас. Опитай се да ги намериш.
— Кражбата на добитък е друго обвинение, Джордан. Създал си си доста врагове в този район. Няма да бъде трудно да съберем съд, който с удоволствие да те качи на въжето. Знам по какъв начин си създал ранчото си.
— Отправяш само празни обвинения, нямаш никакви доказателства.
— Ще имаш възможност да кажеш за това на съдията. Сега отивам в града и ще предявя обвинения към теб и шестимата мъже за кражба на добитък. Шерифът ми каза, че областният съдия ще пристигне вдругиден и списъкът на определените за разглеждане дела е решен. До петък ще бъдеш изправен пред съда.
— Хей, слушай, нямаш никакво право… Не мога да държа под око всички наети от мен хора. Как бих могъл да знам, ако те са решили да отведат няколко глави през границата, за които са мислили, че са наши?
— Посред бял ден, когато дамгите се виждат отдалеч? Ще трябва да измислиш нещо по-добро. Ще се видим в съда, Джордан. Надявам се да си намериш добър адвокат, защото ще имаш нужда от него. Докато получиш от шерифа съдебната заповед, предлагам да държиш хората си под контрол. Никой няма да търпи повече мошеничествата ти. И докато съм в този район, смятам лично да се погрижа за това.
Докато траеше разговорът, Спър и сенаторът не бяха слезли от конете си и сега просто подкараха спокойно животните си и се отдалечиха от къщата. Този път Спър не почувства да го полазват тръпки по гърба, тъй като знаеше, че Джордан няма да посмее да стреля в гръб. Беше започнал да взема страха на прочутия мистър Джордан.
Глава дванадесета
Когато Спър и сенатор Уолингтън се върнаха в ранчото „Бар Уест“, видяха, че групата, изпратена на лов за мустанги, се беше върнала с осемнайсет диви пъргави животни. Личеше си, че някои от тях са били оседлавани преди, но по неизвестна причина са подивели отново, а други никога не бяха усещали въже или юзда около вратовете си.
За да не избягат, каубоите ги бяха вързали в редици по три. Така бяха изминали двайсет мили. Ед Хънт преброи два пъти конете, след което отиде при Спър.
— Сега имаме шейсет и един коня, които можем да отведем на север. Няма да ни се налага да ги водим на два пъти.
— Как можем да отведем шейсет коня до индианския лагер? — попита Спър.
— Каубоите ще ни помогнат — каза Хънт. — Те доведоха конете завързани по три. Предлагам да ги навържем по шест заедно и да дойдат десет от хората ни, като всеки един ще води по една група коне. Така ще ги отведем на север.
— Може ли един човек да удържа шест коня, завързани по този начин? — попита Спър.
Ед Хънт свали каубойската си шапка и прокара пръсти през оредяващата си коса.
— По дяволите, Спър, не знам. Но така изглежда по-лесно, отколкото да се опитваме да подкараме цялото стадо наведнъж. Мисля, че имаме десет диви мустанга, които са неспокойни и страхливи. Те биха объркали цялото стадо и ако животните избягат, сигурно и до януари няма да можем да ги съберем отново.