Опасна мисия в Тексас

— Ако войниците дойдат, Пени ще умре, но това ще означава смърт и за половината ти воини. Ловната ти група ще бъде унищожена. Ще трябва да се измъкнеш и да се присъединиш към друга група или племе, където ще си само обикновен воин.

— Мислил съм за това.

— Ако върнеш Пени, войниците няма да дойдат.

Уонтъби взе от земята една пръчка и започна да рисува с нея в пясъка пред себе си. Не погледна към Спър. Просто рисуваше някакви неясни рисунки, изтриваше ги и след това рисуваше други. От време на време поглеждаше към потока и момчетата, които се къпеха голи в него.

Спър би желал в този момент да има часовник, за да отмерва времето. А то течеше. Това беше игра на нерви, но Спър знаеше правилата и умееше да изчаква също както и индианецът. След двайсет минути мълчаливо изчакване Уонтъби се обърна към Спър и го погледна право в лицето. На лицето му бе изписано уважение, то се долавяше и в гласа му.

— Уонтъби ще размени Пенуу за десет пъти по десет пушки и десет пъти по десет патрона до всяка пушка.

Този път Спър беше този, който замълча и зачака, което правеше напрежението между тях почти непоносимо. Той отклони поглед към реката, след това затвори очи и на няколко пъти пое дълбоко въздух. След като пресметна, че сигурно бяха изминали десет дълги минути, той поклати глава.

— Бледоликите имат закони, които не им позволяват да продават на команчите никакви оръжия. Ако направи това, големият вожд Уолингтън ще се окаже престъпник и ще трябва да отиде в затвора. Той по-скоро би оставил дъщеря си да умре, отколкото да наруши законите, за създаването на които и той е помогнал.

По-младата, бременна, очевидно първа или втора жена на Уонтъби се показа на входа на шатрата и каза нещо. Уонтъби кимна и се обърна към Спър.

— Ела да се нахраниш.

За изненада на Спър индианецът го поведе във вътрешността на шатрата. Вътре цареше полумрак и Спър спря за момент. Дори светлината, процеждаща се от отворите за дима на върха и отстрани на шатрата, където покриващите ги кожи бяха отстранени, бе съвсем недостатъчна, така че той едва можеше да види какво има във вътрешността.

Спър остана така за момент, докато очите му привикнат с полумрака, след това се запъти към мястото, което му посочи Уонтъби, и седна. Когато се настани, чу възклицание от другата страна на огъня. Миг по-късно бременната жена доведе Пени до огъня, приближи се заедно с нея до Спър и я остави, а той се изправи на крака.

Момичето беше облечено в хубавата рокля от еленова кожа, украсена с мъниста. Косата й бе разплетена и се спускаше по раменете и гърба и като разкошен, златист водопад.

— Пени Уолингтън? — попита Спър.

Тя кимна. Той видя как се променяше изразът на лицето й и предположи, че тя не смее да говори.

— Уонтъби и аз говорихме да се върнеш в ранчото. Имаме още много неща, за които да поговорим, но ще успеем да се споразумеем за известен откуп. Добре ли си?