Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
— А ти кой си? — попита на свой ред Спър, без да го удостои с отговор.
— Ларсън. Работя в „Съркъл Джей“. Тези земи са на мистър Джордан.
— Правилно, но къде са другите петима мъже, с които откраднахте двеста глави добитък от ранчото „Бар Уест“?
Мъжът поклати глава.
— Не разбирам за какво говорите.
— Така си и мислех, че ще кажеш. Слизай от коня.
Непознатият слезе.
— Свали колана с револвера и го пусни на земята. Веднага!
Мъжът се намръщи, погледна към карабината на Спър и хвърли колана и револвера си на земята.
— Сега ботушите — събуй ги! — заповяда Спър.
— Ботушите ми? Ще има да вземаш.
Спър стреля веднъж и куршумът от карабината се заби в земята на сантиметри от крака на каубоя. Ларсън подскочи уплашен, седна на земята и свали ботушите си.
— Точно така. Сега свали панталоните и ризата си и ги сложи върху ботушите.
— Виж какво, аз просто работя тук. Ако имаш зъб на някого, по-добре се срещни с шефа.
Спър отново стреля със спенсъра, а куршумът се заби в един от ботушите, като го запрати на три фута надалеч.
— Хайде, ризата и панталоните. Веднага!
Каубоят въздъхна примирено, съблече ризата и работните си джинси и остана само по долно бельо. Спър кимна и махна с ръка към полусъблечения мъж.
— Сега си свободен да си вървиш. Върви и кажи на шефа си, че добитъкът, който той открадна от ранчото „Бар Уест“, е на път към дома. Кажи му също, че агентът от тайните служби Спър Маккой ще заведе дело в съда за кражба на добитък. Както знаеш, за такова престъпление в Тексас бесят. А сега изчезвай!
Мъжът се втренчи за момент в Спър, след това се обърна и се отправи сред дивата тексаска прерия към къщата на ранчото „Съркъл Джей“. Спър взе дрехите и ботушите на каубоя със себе си, тъй като не искаше каубоят, в случай че се върне, да ги намери. Щеше да ги захвърли две мили по-нататък.
Докато Спър се върна при другите, Ед Хънт бе събрал 200 глави добитък. Вече се бе мръкнало съвсем.
— Не съм сигурен дали всичките са наши — каза Ед. — Много е тъмно и не мога да видя всичките дамги, но мисля, че повечето добичета са наши. Взехме около двеста глави, за да си компенсираме неприятностите, които ни причиниха.
— Звучи справедливо — съгласи се Спър. — Може да ти се наложи да дамгосаш отново още някои животни, но аз не бих се тревожил за това. Мисля, че така е справедливо, и не смятам, че ще имаш проблеми.
Спър започна да обикаля бавно с коня си насъбраните добичета, като се опитваше да ги преброи, но това бе невъзможно. Когато настъпеше утрото, щяха да направят по-точна сметка, ако животните бяха много повече, щяха да оставят от тези, принадлежащи на „Съркъл Джей“ на граничната линия.
Те подкараха изморените животни през Тексаската прерия. Много от тях искаха да почиват и лягаха на земята, така че напредваха бавно, като мъжете постоянно викаха по тях и ги подтикваха да вървят. От време на време във въздуха просвистяваше ласо към някое опърничаво добиче, което трябваше да бъде теглено и влачено, докато проумееше, какво трябва да прави.
Отне им пет часа да закарат добитъка до граничната линия и да преминат в границите на ранчото „Бар Уест“, където Ед Хънт смяташе, че са в безопасност. И животните, и хората бяха страшно изморени и Ед предложи на всички да спрат и да прекарат остатъка от нощта на това място.
Спър се събуди още при изгрев-слънце и започна да обикаля животните, като проверяваше дамгите им. Пресметна, че може би около седемдесет процента бяха от ранчото „Бар Уест“, така че нямаше да имат проблеми с дамгосването на другите животни. Млечните крави със знака на „Съркъл Джей“ също нямаше да създават главоболие, тъй като щяха да останат в границите на ранчото „Бар Уест“.
Каубоите станаха малко след като се зазори и започнаха да мърморят, че няма да има закуска. Ед отново провери стадото и се отправиха на още три мили във вътрешността на „Бар Уест“. Спър беше пресметнал грубо, че имаха около двеста и двайсет глави. Достатъчно се бяха отдалечили, за да оставят животните сами. След като Спър ги преброи, Ед Хънт повика всички каубои и се отправиха към къщата.
Когато пристигнаха, готвачът им приготви богата закуска — бъркани яйца, пържена риба, огромна кана кафе, препечени филийки и конфитюр и най-накрая цял куп палачинки и бекон.
След като се нахраниха, Спър се обърна към сенатор Уолингтън.
— Мисля, че и двамата трябва да отидем в „Съркъл Джей“ и хубаво да си поговорим с Джордан — заяви Спър.
— Джордан? Оня стар мошеник? Забогатял е чрез кражби. Не искам да имам нищо общо с него.
— Предлагам и ти да дойдеш. Не казвам, че е много приятно, но ако не дойдеш, кражбите и междуособните войни ще продължат и честно казано, не им виждам края.