Опасна мисия в Тексас

Спър пристигна в ранчото около десет сутринта, а два часа по-късно, точно когато готвачът бе извикал всички на обяд, в къщата пристигна един от ездачите, целият зачервен от напрежение, а конят му, който той бе оставил отвън, бе целият изпотен и дишаше тежко. Каубоят тръгна да търси надзирателя, след това и двамата забързаха към кухнята. Сенатор Уолингтън току-що бе седнал да обядва със Спър, когато двамата мъже се втурнаха забързано в стаята.

— Сенаторе, имаме неприятности — каза Хънт. След това той се обърна към човека до него. — Кажи им с две думи това, което каза на мен, Шорти.

— Яздех към далечната погранична линия, както ми бе казал Ед. Цял месец стоях в малката колиба, построена на това място. Обикновено не ходя в далечния северен район на ранчото, но в тази посока бях видял няколко млади добичета и млечни крави, така че се отправих натам да проверя дали тези животни са наши и да видя, ако е така, защо се бяха отдалечили толкова много. След като преминах покрай няколко възвишения и през няколко падини, като, разбира се, следвах тази посока, току-що бях излязъл от последната падина, която бе доста дълга и се канех да се изкача на билото на малкия хълм, изведнъж чух далече пред мен викове на хора. От два месеца не бяха чувал човешки глас и бързо се насочих в тази посока. Когато видях хората, които вдигаха толкова шум, аз се приведох плътно към гърба на коня, като накарах и животното да легне на земята, тъй като не исках да ме забележат. Пред мен, на не повече от триста ярда, видях няколко мъже, които събираха нашите животни. Знаех, че не са от нашите каубои. Познавам всичките ни хора тук, така че от пръв поглед разбрах, че те не са от ранчото. Завързах коня си и се притаих, като продължих да ги наблюдавам. Бяха шестима мъже, всичките имаха коне и бяха събрали поне 200 глави от нашия добитък — млечни крави, няколко млади животни и цяло стадо юници. Те ги обградиха и ги подкараха. Веднага ги последвах, но се държах на достатъчно разстояние да не ме забележат. По-правилно би било да се каже, че следвах не тях, а облака прах, който вдигаше стадото. Бях съвсем сигурен, че те се насочиха на изток. А на изток от нашите земи не се намира друго, освен земите на ранчото „Съркъл Джей“. По всичко изглеждаше, че мъжете насочваха стадото към това ранчо. Цяла сутрин вървях по петите им, докато накрая се уверих, че преминаха нашата граница и навлязоха в „Съркъл Джей“. Те продължаваха право на изток, като завиваха съвсем леко в южна посока, така че все още са там, да ги вземат мътните. Онези копелета задигнаха двеста глави от добитъка ви, сенаторе.

Сенатор Уолингтън кимна с глава.