Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
„Никой ли не забелязва — попита бившият посланик на Германия в София, — че действащите фигури в София печелят време? Когато според чл. 36 от Договора за присъединяване трите години изтекат, без да се използват, за да се извършат съществени промени, София като пълноправен член ще може до 2017 г. да контраатакува и да налага вето на всяка нежелана мярка. Защо Брюксел не продължи мониторинга не само до 2008 г, а до 2010 г? Наистина ли вярва, че за една година нещо в тази държава може да се промени фундаментално?“
Ако е вярно това, което вестник „Сега“ твърди в броя си от 27 юни42, а именно, че българските и румънските еврокомисари, както и комисарят по правосъдието Франко Фратини са се застъпили за смекчаване на първоначално по-острите формулировки, то трябва да попитаме, как така г-жа Кунева и г-н Леонард Орбан (румънският еврокомисар — бел.ред.) като страни — т.е. пристрастни — имат правото да участват участват при вземане на решенията? Същото важи и за така или иначе пристрастния комисар по правосъдието заради близостта му с бившия вътрешен министър Румен Петков. Във всеки случай в някои дипломатически представителства трайно се носи слух, че по време на съвместна ски почивка били щракнати пикантни снимки и малко по-късно фотографът бил намерен мъртъв. Ако предположенията са верни, за българските условия това би било нещо съвсем нормално. Журналистът Светослав Терзиев сполучливо описва във вестник „Сега“ ситуацията в София след мекия доклад: „С облекчение можем да си отдъхнем. Председателството на Германия свърши и започва португалското. За България това означава край на работата и начало на ваканцията“43.
Според анализа на Клаус Шрамайер Брюксел е жертва на илюзия, ако вярва, че само с усилия от вътре ще може да се създаде правова държава. Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия, каза пред в. „Файнейшъл таймс“ (в броя му от 13 юни 2007 г.), че промяната не може да дойде от Брюксел, а „от самите граждани, от икономиката и от останалите страни-членки на ЕС“44. Нима на Барозу не му е известно, че „държавната власт не се страхува от гражданите“, също така и от икономиката, която „в голямата си част е сенчеста“ и в която много малко от останалите страни-членки на ЕС, „се склонни да се намесят“. Между другото, злото се е настанило прекалено високо, преплитането е прекалено голямо, зависимостта от „манипулативната сила на досиетата е огромна45, за да е възможно самолечение. Корупцията и правосъдието в България явно представляват любовна двойка“.
Да вземем за пример случая с магистрала „Тракия“: 443 км от Калотина на западната граница до Бургас на Черно море. През март 2005 г. е сключен концесионен договор за строежа и стопанисването на магистралата. Концесионерът е избран без публичен търг. Три португалски предприятия получават 51 %, а две български — останалите 49 % от концесията. Концесионерите се задължават да направят инвестиции на обща стойност 712 милиона евро, които включват завършването на последната отсечка, дълга 165 км. До септември 2005 г. на обществеността е отказана каквато и да било информация за договора.
И до днес няма достъп до любопитните последни анекси към въпросния договор. По онова време опозицията обвини правителството, че по престъпен начин накърнява интересите на страната. БСП нарече договора пример за корупционна практика и пледира за прекратяването му. Непонятно е, между другото, защо един километър магистрала в България струва между 2,3–3,5 милиона евро, докато в Португалия за подобно трасе цената е 1–1,5 милиона евро? „Транспаренси интернешънъл“ заяви дори, че български фирми подизпълнители начислявали само по 500 000 евро на километър. Не е ясно защо държавата гарантира на концесионера за срок от седем години по 30 милиона евро годишни компенсации, въпреки че те явно са изчислени на базата на нереалистична оценка за интензивността на движението по магистралата, и защо е готова да даде на концесионера чиста печалба от дванадесет процента, макар че при подобни договори този процент обикновено да е от 6 до 8?
42
www.mediapool.bg, 30.6.2007.
43
Светослав Терзиев, България получава португалска ваканция, във www.segabg.com, 10.07.07.
44
Светослав Терзиев, Брюксел стреля с малко оръдие, в www.segabg.com, 28.06.07.
45
Ilija Tmjanow, Die fingierte Revolution, dtv 2006, S. 238, 248.