Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Поврага — изсъска Браун. — На тях не им пука за африканците! Вече изоставят и пренебрегват техните права! Въпреки това ще си го върнем.
— Всичко започна с онова споразумение от Мисури през петдесета — каза Ед Кинг. — Не трябваше изобщо да се съгласяваме. После начина, по който действаха по отношение на случая Дред Скот, беше глупав, нямаше значение дали неговият господар се е преместил в свободен щат — това не му даваше право да иска по съдебен ред свободата си или да става гражданин. Когато обаче блокираха нашите пристанища и заграбиха южна територия, те ни предизвикаха неудържимо, дори тези от нас, които никога не са имали роби. Трябваше да се присъединим към нашите приятели и семейства, за да се сражаваме заедно с тях.
— Не бяхме държава на място обаче — каза Дениълс. — Имахме една конституция, един президент и конгрес, но те не действаха съгласувано помежду си. Щатите и градовете се справяха със собствените си дела. Какво направи правителството за нас? Много малко, така че защо трябва да бъдем по-лоялни към Съюза, отколкото към Юга?
— Грешката беше в железопътните линии и телеграфите. Проклет да е тоя прогрес! Направи така, че всички да са наблизо и да им е уютно, да бъдат лесно достигани и контролирани.
— Прав си, Ед — каза Джеймс. — Всеки участък беше заплашван или експлоатиран от другия. Разкъсваха ни на парчета по шевовете, които не бяха яки поначало. Ингландърите мразеха западняците, защото твърде много хора от тях се преселваха натам и можеха да отглеждат и продават зърнени култури по-евтино от тях. Западняците знаеха, че тези на изток ги използват и ги смятат за боклук. Юга беше богат, благовъзпитан и тъй мощен, че онези янки не можеха да го понесат. Да, сър, те използваха робството като извинение, за да ни нападнат. Дори възхвалиха проклетия Джон Браун, който предприе кървавата атака срещу бели на харпъровата железница, за да освободи такива като него.
Тихият Самюъл Джексън проговори:
— Видях вестниците, така че ми е ясна истинската картина: около триста и петдесет хиляди от шест милиона южняци са притежавали роби, по-малко от две хиляди са имали над сто черни, повечето притежаваха четири или по-малко.
Джини пак не можа да разпознае гласа на този, който проговори в сянката:
— Това, че Джорджия беше силата на Конфедерацията, също не й помогна. Нейните ж.п. линии, пристанище и трите арсенала поддържаха страната ни жива, докато Шърман не ги разруши. Той дори плени Джеф Дейвис при Бруинвил.
— Този янки кучи син трябваше да го застрелят! — изригна Дениълс. — Той заповяда на хората си да вършат неща, надвишаващи жестокостта дори за военно време.
— Басирам се, че за ККК би било върховно удоволствие да им падне в ръцете за няколко часа — каза Джордж. — Те са силни в Алабама, откъдето ще преминем скоро — точно в сърцето на Конфедерацията, в столицата Монтгомъри.
— Ако имаш предвид да се отървем от радикали, политика, наши продажници и онази Лоялна лига — присмя се Кати, — няма смисъл да изскубваме корените си и да се изселваме. Не би трябвало да сме с подвити между краката опашки като бити кучета и да бягаме. Това е нашата земя, така че защо да я предаваме на алчните янки? Всички можем да встъпим в клана и да се съпротивляваме. Невидимата империя е силна и безстрашна. Войниците първо трябва да те хванат, преди да те вкарат в затвора или да те накажат. А ако сме разумни, няма да ни хванат. Струва си да опитаме. Сигурно все някой тук знае как да се влезе в контакт с членове на клана.
Ед Кинг се скара на красивата си жена.
— Не бъди глупава, Кати. Това са опасни думи. Никога не знаеш дали шпионите не са наоколо. Освен това не знаеш за какво говориш — кланът е колкото полезен, толкова и опасен. — Ед смени темата. — Чух, че Шърман и други офицери на Съюза са изпратени на Запад със задача да бият индианците, така както биха и бунтовниците. Говори се, че всички виждат осъществяването на контрола над индианците с поставянето им в резервати или унищожаването им. След като толкова много граждани се преместват на Запад, правителството трябва да реагира.
— Да — изсмя се Дениълс. — Шърман е командир на военната дивизия на Мисури. Надявам се ония червенокожи да бият него и войската му по-здраво, отколкото нас. Така им се пада. Нека ги убият и скалпират за това, което ни направиха. Може би червенокожите ще им сторят това, което ние не можахме.
— Мистър Кинг е прав донякъде. Ако можехме да се съпротивляваме, нямаше да се налага да напускаме. Но не можем — твърде е опасно. Този клан е полудял.