Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Това сигурно е бил Карл Мърфи — осведоми я той за самоличността на човека от Джорджия, — Той е луда глава, така че избягвай го. Надявам се другите да потулят онази работа с клана. Нямаме нужда от шпионин в лагера, който да ни докара янките.
— Това, което те казват, истина ли е, сър? — попита тя загрижено.
— Донякъде. Някои мъже станаха членове на клана, за да търсят отмъщение за янките и техните орди, заради ужасните неща, които те им направиха през войната и след като тя свърши. Някои от тях са безразсъдни и откровено безчестни, опитват се да задоволят личната си злоба. Но повечето са честни и почтени хора, които само искат да защитават южняците от жестокости.
— Но убийствата и палежите не са най-добрият начин да получиш справедливост.
— Какво би им предложила?
Джини се замисли дълбоко и сериозно над този въпрос.
— Не знам.
Чарлз се засмя:
— Е, добре не затормозявай хубавата си глава с това. Скоро ще бъдем далече от подобни опасности.
— Радвам се, сър, защото не искам нещастия да възпрепятстват пътуването ни. И двамата трябва да се справяме с тежка работа.
— И ще успеем, момичето ми, почакай и ще видиш. Но най-добре е да се връщам в града. Тази вечер имам последна среща по работа. Ще се върна след няколко дни. Следващата седмица всичко това вече ще бъде зад нас.
— Ще потегляме скоро — прошепна тя, изпълнена с възбуда и боязън от главата до петите.
— Някакви нови проблеми с нашия красив водач? — запита Чарлз, когато се отправиха обратно към лагера.
— Всъщност не — отговори Джини, — сега ме пренебрегва и ме отбягва, колкото се може повече.
— Той е изкушен от тебе, нали? — пошегува се той.
— Щом казвате, сър.
— Изкушен е, помни ми думата. Дай му времето, което той си мисли, че му трябва, докато го приближиш до себе си, момиче. Не забравяй какво ти казах. Може би ще имаш нужда от него и от неговите умения в най-скоро време.
Тази идея я развълнува и обезпокои едновременно.
— Той сигурно ще бъде на стотици мили от мен, ако настъпи този момент.
— Нещо ме кара да не мисля така — прошепна Чарлз усмихнат.
Тя заповяда на препускащото си сърце да се успокои.
— Ще видим.
— Да, със сигурност. Довиждане, Ана.
— Довиждане, сър… татко — поправи се тя с топла усмивка.
Когато Стив се върна в лагера, Джини му даде ръкавиците, които беше заела от него, и му благодари за тях.
— Татко ми донесе тези — каза тя, като му показа новия чифт. — Добре ли са?
Стив ги стисна с една ръка, сякаш искаше да провери качеството и здравината им.
— Да, виждам, че пак съм изпуснал посещението му — каза той и пусна ръката й.
Джини се развълнува от краткия им допир.
— Да — прошепна, — той не остана за много дълго. Скоро ще се присъедини към нас.
Той я разгледа отблизо.
— Сигурен съм, че това те прави щастлива.
— Така е. Бяхме разделени за шест години. Време е да се опознаем отново. Толкова малко време бяхме заедно след завръщането ми от пансиона.
— Що за човек е баща ти, Ана?
— Точно такъв, какъвто изглежда — мил, щедър, чаровен — джентълмен.
— Нахрани ли се — внезапно смени темата скаутът и след като тя кимна утвърдително, каза: — Започваме скоро работа. Ще се видим по-късно.
— Стив?
Той се спря.
— Да, мис Ейвъри?
— Вършите много полезна работа, като ни упражнявате. Благодаря ви.
Той докосна шапката си, но не се усмихна, не й поблагодари, просто се обърна и си тръгна.
Каква загадка сте вие, Стив Кар! Трябва ли да я разкрия?
В два часа жените се срещнаха при реката в своите коли.
Стив ги спря на първото място, което беше избрал. Те се събраха около него, докато той даваше последните си напътствия.
— Ще започнем от брода и ще си пробиваме път към по-дълбоките части. Това място ще ви създаде чувство за движение през вода и меко дъно. Щом стигнете до брега, продължавайте нататък. Не допускайте впряговете ви да спират, за да пият вода или за да почиват. Ако направите това, колелата ви ще затънат в калта. Скастряйте ги твърдо при влизане и излизане. Това позволява на мулетата да се оправят бързо, когато сменят повърхности. Някои реки ще бъдат най-коварните места за преминаване. Ако колата ви започне да се накланя на една страна, не се паникьосвайте. Вероятно се натъквате на ниско място. Поддържайте хода си равномерен и не позволявайте на мулетата да се отпускат или да почувстват, че не ги контролирате. Когато се натъкнем на дълбока вода по-късно, ако имаме проблеми, ще ви обясня как да се оправяте с тях. По нашия маршрут вероятно ще ни се наложи да впрегнем още коли, за да получим достатъчно сила и мощ за преминаването през реките. Това води до закъснения, но не може да се избегне. Ако няма въпроси, нека се заемаме, дами.