Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Чух, че баща ви е идвал да ви навести. Жалко, че се разминах с него. — Стив съжали, че не се е срещнал с Чарлз, за да размени няколко думи, както бе сторил с останалите заподозрени. По време на успешния лов не бе открил нищо.
Джини почувства, че е разсеян.
— Поръчах, както ме посъветвахте, ръкавици и панталон. Татко ще ми ги донесе утре. Когато ги получа, ще ви върна вашите. Разказах на татко за вашата помощ. Той ви похвали.
— И това изненадва ли ви?
Тя се загледа в една играеща си катеричка, преди да отвърне.
— Не, защо да ме изненада?
— Ами, вчера имахме някои… противоречия.
— Само защото се бях разсеяла в неподходящия момент.
Стив я загледа внимателно. Изглежда, тя нарочно избягваше погледа му.
— Значи приемате вината изцяло върху себе си?
— Не, но по-голямата част.
— Тогава сигурно разбирате защо се държах малко грубо с вас?
— До известна степен. — Детето заплака от скука и липса на внимание, или може би бе доловило растящото във въздуха напрежение. Докато се мъчеше да го успокои и утеши, непредсказуемият скаут си тръгна, без да забравяй да й напомни, че урока по стрелба започва след тридесет минути.
Докато дойде редът на Ана, Стив бе изпитал и инструктирал почти всички жени. Обясни, че я е оставил за накрая, тъй като останалите трябвало да се грижат за мъжете и децата си. Беше определил място за стрелбище на около половин миля от лагера, за да не плашат децата. Тъй като големите синове на Ели бяха на дванадесет и четиринадесет и можеха да наглеждат за известно време по-малките, Стюарт Дейвис поведе жените на ходенето на две мили, с което да завършат упражненията си за деня. Стив каза, че когато приключи с обучението на Ана, би могъл той или някой друг от мъжете да поеме с нея.
— Казахте, че можете да зареждате и стреляте с пушка, нали… — започна Стив.
— Да — отвърна тя, осъзнавайки, че двамата са останали сами и никой не ги гледа.
— Покажете.
Джини пое карабината тип „Хенри“ и я огледа.
— Нещо не е наред ли?
— Не, просто проверявам откъде се зарежда — оръжията са различни.
— Стреля с куршуми 44-калибър. Петнадесет зарядна е, със затвори и магазинно зареждане. Някакви въпроси?!
— Не — Джини зареди карабината без никакво затруднение?
— Стреляйте.
Джини се прицели в посочената й цел, опря пушката в рамото си и изстреля един след друг петнадесет куршума.
— Рита като… муле — промърмори тя, уверена че и този път ще си спечели похвалата.
Стив приближи целта, огледа я и сетне се върна.
— Браво, вие сте опитен стрелец — само два пропуска, и то съвсем за малко. Къде сте се научили да стреляте така?
Джини трябваше да измисли нещо.
— Учителите в пансиона смятаха, че младите дами трябва да умеят да се защитават. Все пак сме във война, нали? — всъщност беше се научила, защото в Англия ловът бе обичайно забавление и от възпитаната жена се очакваше да стреля добре.
— Ами револвера? Знаете ли да боравите с него?
— Стреляла съм няколко пъти с по-малки.
Стив извади един от колтовете си и й го подаде, изваждайки патроните.
— Четирийсет и четвърти калибър. Шест изстрела. Ударникът се дърпа след всеки изстрел.
Джини пое револвера. Беше тежък и неудобен, над четири фунта и с деветинчово дуло. Тя зареди оръжието и после го погледна неуверено.
— Как да се прицеля?
— Протегнете напред ръка и стегнете лакътя си. Изравнете цевта с посочената цел и след това стреляйте.
Джини се подчини не без затруднение, заради тежестта на оръжието. Тя натисна спусъка и въздухът се разтресе. Силата на отката дръпна ръката й нагоре и куршумът отлетя встрани.
— Дори не уцелих посоката — промърмори тя и дръпна ударника.
Стив сграбчи китката й и я задържа, докато стреляше повторно.
— По-близо, но все още встрани. Опитайте пак.
След десетина минути и две кутии патрони Джини попадна два пъти в по-голямата цел.
— Две от дванадесет, не е зле — промърмори тя.
— Трябва да се научите да контролирате отката и тежестта на револвера. Едно оръжие не може да ви е от полза, ако не боравите добре с него. Направете го ваш приятел, нека ви е удобно като дланта ви. Не можете да се защитавате, ако не уцелвате, а целите ви ще се движат.
Тя го погледна.
— Не мога да убия когото и да било.
— Ще можете, когато му дойде времето — отвърна Стив, — и дори ще се радвате, че сте оцеляла вие, а не врагът ви. Мислете за това като за отмъщение или справедливост. Някои хора смятат, че за тези неща са способни на всичко.
Джини реши, че става дума за отминалата война и всичко свързано с нея.
— Те грешат. Войната свърши. Сега е мир и ние търсим ново начало. Миналото не може да бъде променено. Отмъщението само поражда нови проблеми за невинните и ги въвлича в неприятности.