Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини позна гласа на Стив Кар. Тя не предполагаше, че той се занимава с политика. Не беше ли подмятал той, че се интересува единствено от себе си? Странно…
— Докато Юга не се освободи от контрола на янките и докато не доведем обратно нашите собствени управници на власт, един честен човек няма много за вършене — каза Стюърт Дейвис.
Дениълс не се съгласи.
— Това, от което се нуждаем, е движение по-силно от „Черните кодове“, в което влязоха всички с изключение на Тенеси. Както казаха онези момчета от Мисисипи, ние живеем под заплахата на байонетите на янките и лудешките заповеди на заблудени чужденци. Действително приключихме с робството, защо тогава всички не са щастливи и не ни оставят на мира? Бившите роби не могат да бъдат граждани на тази голяма държава. Те не могат да общуват с нас или да ни управляват от политическите постове, които лудите янки им връчиха. Ще постъпим, както ни беше заповядано, но не сме задължени да го харесваме, да се сприятеляваме с тях или да им позволим да ни затъкнат гърлата.
— Ние, момчетата от Джорджия, не се страхуваме от негрите. Ако някой ги хване да мързелуват наоколо, арестуваме ги, вкарваме ги в затвора или ги глобяваме. При това всичко е легално.
Джини не можа да види кой прави тези забележки. Искаше й се да го зърне, нали и тя беше от Джорджия, може би го познаваше.
Избухването на Хари Браун прекъсна мислите й.
— Поврага, нашият собствен президент не може да ни помогне! Декретът за армията няма да му позволи да даде заповеди. Те ще трябва да дойдат от генерал Грант. Казвам, че президентът, независимо колко много го мразя, трябва да бъде под контрола на държавата, а не на онези противни и алчни радикали. Поврага, Юга беше насечен на пет военни области с по един генерал начело на всяка и всичко защото не приехме онази четиринадесета поправка. Очакват от нас да се съгласим, че африканците са граждани и могат да гласуват? Те могат да заемат постове, а ние не можем, защото сме се борили срещу Съюза? Не можем да подаваме жалби за роби, които са ни отнели, или за собственост, която са изгорили или плячкосали. Не можем дори да взимаме заеми, за да преживеем през тежкото време. Оставят политиканите авантюристи да ограбват къщите и земята ни заради неплатени данъци, които те са ни наложили поради войната, която изгубихме. Всички сме напълно разорени. Защо трябва да се подчиняваме на закони, които работят против нас? Поврага, ние дори не сме част от Съюза! Африканците имат повече права от нас! Те ще ни накажат дори ако дишаме неправилно.
— Правят същото и с бизнеса — прибави Ед Кинг, — и са поели контрола над транспорта и продажбите. При тези политиканстващи авантюристи, които ни прегазват с помощта и на нашите продажници, нямаме шанс да се възстановим. Откраднаха млекарския ми бизнес, но аз ще започна нов в Тексас. А него няма да го получат без кървава борба.
— Мислиш ли, че тези янки някога ще се оттеглят от Юга? — попита Ели.
— Никой завоевател никога не отстъпва това, което е спечелил. Мислят си, че са ни направили услуга с онзи Декрет за амнистията, но той помогна само на селяните.
— Знам какво имаш предвид, Ед — каза Джеймс Уигинс. — Всеки мъж, който е бил висш офицер или е имал пари преди войната, трябва лично да проси от президента. Аз отказах да коленича пред него, или пред който и да било янки.
— Можехме и да спечелим войната, ако Оул Джеф Дейвис и повечето от нас не бяхме толкова благовъзпитани — каза Джеф. — Ако бяхме правили набези на север, преди Ейб да наеме толкова добри генерали срещу нас, те щяха да бъдат твърде слаби и уплашени, за да нанесат удар.
— Янките нямат нито причина, нито право да се държат толкова надменно и могъщо! — каза гневно Дениълс. — Забравят, че при тях също имаше робство почти до 1805. След като се индустриализираха, повече роби не им трябваха. Но ние имахме нужда от тях за плантациите си. От нас поискаха да премахнем цялата институция на робството, но ние не можехме. Доста се наежиха, когато пожелаха това през тридесета година. Никога не съм познавал някой джентълмен от Юга, който да злоупотребява със собствеността си. Те бяха твърде ценни, за да бъдат бити и осакатявани. А онези в затвора едва не ми осакатиха крака от нехайство. Янките нямаха право да отнемат нашата собственост и да ни нападат. Те просто използваха робството като извинение, за да ни унищожат, да се спуснат тук и да ни завладеят. По нищо не приличат на нас, затова и не ни разбират. Мислят ни за глупави и изостанали, защото говорим бавно, спокойно и различно.