Среднощни тайни

Стив отхвърли Карл Мърфи от мисления си списък със заподозрени, въпреки че той дори не беше включен в него преди. Нито един престъпник, предположи той, не би бил достатъчно глупав, за да спомене името на такъв важен водач на висок глас. Той слушаше как Луиз Джексън започна да декламира познанията си по въпроса.

— Видях тяхното верую, публикувано в един вестник. Някакъв журналист бе докопал копие от него и го бе разкрил. Не послужи много на янките срещу тях, защото в него се казваше, че съществува „за да защитава слабите, невинните и беззащитните от унижения и несправедливости, безчинства на разюзданите, насилниците и бруталните и особено вдовиците и сираците на войниците на Конфедерацията“. Във веруюто им дори се казваше, че съществуват, за да „защитават и бранят Конституцията на Съединените щати и всички закони“. На мен ми звучи добре.

— На мен също — каза Дениълс. — Не можете да видите онези от Лоялната лига така наречените „хора“, които залавят и наказват според закона или банди от така наречените „войници“. Ако заловят човек на клана, обесват го така, че всички да могат да го видят, или го хвърлят в най-ужасния затвор, който могат да намерят. Ако си висш офицер, например Гранд Драгън или Ден на Червените магнолии, си в още по-голяма беда.

Стив се чудеше защо Джон Дениълс би споменал точно това, което законът се опитваше да разкрие. Мнозина се страхуваха дори да прошепнат името на тази тайна организация.

„Номер, премисляше той, за да отхвърли подозрението от себе си.“

— Кои са Магнолиите? — поинтересува се Кати.

— Малко, но силни. Символът им е потопен в кръв цвят от бяла магнолия. Костюмите им са алени, страховита гледка. Ако някога намериш някой от знаците им на вратата си, по-добре се изпарявай.

— Това е заради войната — осмели се Ели. — Войната ги е направила студени и твърди. Кара ги да вършат всичко в името на отмъщението.

Джеф Ийвс попита Стив дали е участвал във войната.

— Да, както мнозина мъже.

— На коя страна? — попита Хари Браун.

Стив трябваше да отговори:

— Беше единствено правилната страна, Конфедерацията.

Джеймс Уигинс го попита къде се е бил.

— Тук-там, най-вече в Мисисипи, Тенеси и Кентъки.

— Нека не говорим повече за войната тази нощ — предложи Ели. — Късно е и всички сме разстроени. Джордж, защо не ни изсвириш нещо?

— Разбира се, госпожо, ще бъда щастлив. — Съпругът на Ръби повдигна своя фидъл от скута си и засвири весела мелодия, за да успокои всички преди лягане.

Докато слушаше, Стив осъзна защо не беше им казал, че е бил пленен при Шайло през април 63-та, докато се беше опитвал да спаси един човешки живот. Нито пък би им споменал как беше вкаран в затвора и измъчван, а после пуснат на свобода, за да стане надъхан янки. Той знаеше колко много южняци гледаха на тези войници като на предатели и страхливци. Помисли си, че първо на първо въобще не трябваше да се забърква във войната, така че защо трябваше да остава в една „адска дупка“, както Дениълс наричаше затворите на Съюза? Защо трябваше да бъде измъчван емоционално и физически или да гледа как се отнасят към други по същия начин? Защо да гледа как умират хора в страх и болка, когато можеше да бъде далече на Запад на свеж въздух, свободен, далече от ужасите на войната, вършейки добри и смели дела. Кой не би приел предложението на янките? Някои бунтовници бяха направили същото по други причини. На едни им беше омръзнала войната и убийствата, други бяха осъзнали колко безполезно и погрешно е да се бият, трети пък бяха обзети от пълно отчаяние и страдаха от това, че са загубили смелостта си, а пък някои се надяваха да пуснат нови корени, където и да е.